Един добряк издъхнал при несправедливи обстоятелства и тъй като през целия си земен път се стараел да помага на хората и да не ги нагрубява, Господ веднага го настанил в Рая. Още щом пристигнал там, на добряка му направило впечатление колко е красиво наоколо.
Птиците пеели мелодични песни, слънцето греело, а навред полята били осеяни с пъстри цветя. При вида на цялата тази красота добрякът се изпълнил с щастие. Наслаждавал се на всеки прекрасен миг и не спирал да благодари, че е на това място. Един ден обаче го заглождило любопитство.
– Щом има Рай, значи и Ад трябва да има. Как ли изглежда тогава преизподнята? – замислил се праведникът.
Господ веднага чул мислите му и понеже човекът бил добряк, решил да го награди, като удовлетвори любопитството му. Извикал го при себе си и го отвел пред портите на Ада. Само след миг той отворил огромните врати и му показал какво има зад тях.
Надниквайки в Ада обаче, добрякът онемял. Та там всичко изглеждало като в Рая – времето било прекрасно, птичките чуроликали, поточетата румоляли… Само хората изглеждали тъжни и при цялата тази красота не спирали да се тюхкат колко са нещастни.
– Боже, защо тези човеци са толкова нещастни. Не знаят ли, че и при тях има същите блага като в Рая? – запитал добрякът.
– Не – отговорил Господ. Те не си дават сметка за това, което притежават и се измъчват, че хората в Рая имат нещо повече от тях. В това се състои тяхното най-голямо наказание.
Коментари