Когато Господ създал света, направил и десет мъже, които да се грижат за всички негови творения. Видял ги обаче, че скучаят много и решил да ги възнагради за добрата работа, като ги дари с невести.
Затова им дал възможност всеки да извая от тесто своята любима според личния си вкус, като обещал да даде душа на всеки от образите.
Най-накрая Бог поставил пред мъжете поднос с няколко захарни бучки и приканил всеки от мъжете да вземе по една, за да направи общия бит с бъдещата си любима по-сладък.
След това Всевишният си тръгнал и оставил мъжете да се порадват на новата си компания. Не след дълго обаче се върнал и виждайки съвсем празния поднос, се разлютил:
Оставих пред вас единадесет бучки, а сега няма нито една! Кой от вас е престъпил повелята ми и си е позволил да вземе две? – запитал Господ.
И мъжете и техните другарки мълчали от страх. Тогава Бог се ядосал още повече, хванал жените разбъркал ги и ги раздал на мъжете обратното на случаен принцип.
От този ден нататък всеки девет от десет господа си въобразява, че спътницата на приятеля му е по-сладка, защото е похапнала повече сладко.
Само един от десет обаче е пределно наясно, че всички представителки на нежния пол са едни и същи, тъй като двете късчета захар са били при него.
