Всеки човек си спомня І глава на Евангелието на Йоан и думите: В началото беше словото. Те недвусмислено сочат, че словото е началото на всичко. Истината в тази аксиома е безспорна. В думите се крие сила, която е способна да върши всичко: може да лекува; да възвисява; да принизява; да вдъхновява; да разболява и дори да убива.
Със словото ние общуваме, а това е една от най-важните функции на всеки организъм. Думите са мост, свързващ хората и създаващ чувство за единство и принадлежност към някаква общност. А човекът е социално същество и има нужда да се чувства част от нещо по-голямо, населено от себеподобните му.
Нуждаем се не просто да общуваме, ние се нуждаем от пълноценното общуване помежду си. Това ни налага да подбираме внимателно думите си. Така ще избегнем неприятните ситуации, в които нараняваме околните или нараняват самите нас.
Имаме навик да говорим дълго, но да не казваме нищо съществено, или да прекаляваме с това, което казваме пред околните. Макар че знаем безспорната истина - лекарството е и отрова, всичко е в дозата. Така стоят нещата и с думите. Те имат силата да режат, прониквайки направо в сърцето, но могат да погалят душата с невидима хладна ръка и да я утешат и възродят. Да дадат смисъл на нечий живот или да му го отнемат. Силата на думите е безгранична.
Сухият и прагматичен поглед ни казва, че с думи комуникираме и даваме или получаваме информация. Те са своеобразен медиатор между душа, ум и заобикалящия ни свят. Затова в живота на думите трябва да властват правила, в които основни жалони са уважението, разбирането и трезвата мисъл.
Всеки трябва да положи усилия и да намери адекватния начин, по който да изрази това, което носи в себе си, зачитайки както собствените си нужди, така и чувствата на останалите хора.
Ако размислим, ще видим, че можем много повече от това, което показваме. Можем да се владеем; да проявяваме разбиране и да носим отговорност за думите и делата си.
Ние сме това, което мислим, според каноните на будизма. Затова работата ни трябва да започне от мислите. Опазвайки ги чисти, ще запазим вътрешната си хармония и равновесие. Това неминуемо ще се предаде на околните.
Осъзнатата и разумно използвана сила на думите е особено ценна в дните на изпитания.
