Земният път на един човек приключил и той се изправил пред Бог. Всевишният държал в ръцете си куфар и този товар разбудил любопитството на мъжа.
- Какво си сложил в тази чанта, Боже? - запитал простосмъртният.
- Само това, което беше твое, докато беше на Земята.
- Значи това са всичките ми вещи? Но как успя да ги побереш само в един куфар, Господи? - зачудил се мъжът.
- Сине мой, недей да копнееш за материалните си придобивки, защото те не са ти принадлежали. Нима не знаеш, че те принадлежаха на Земята! -учудил се Бог.
- Тогава сигурно тук си сложил всичките ми таланти? - пак полюбопитствал човекът.
- Недей да мислиш, че талантите ти са твоя собственост, защото те се появиха вследствие на обстоятелствата! - казал този път Господ.
- Може би в куфара си сложил моите приятели? - опитал за пореден път да познае човечецът.
- Не, човече, те бяха само част от твоя живот и също няма как да са ти собственост.
- Тогава най-вероятно тук са жена ми и нашите чеда! - предположил бързо мъжът, като бил сигурен, че този път ще познае.
- Не! Те още по-малко са ти принадлежали. Нима не разбра, че те бяха плод на любовта ти! - рекъл Бог.
Затруднил се мъжът. Той направил още няколко опита да познае какво носи Всевишният в куфара, като предположил, че там се крие или неговото тяло или душата му. Господ обаче отново отхвърлил предположенията на човека, обяснявайки, че човешкото му тяло никога не му е принадлежало, защото тази обвивка е просто прах, а душата му е Божия собственост.
В този момент мъжът не се стърпял и най-после отворил куфара, който Бог държал. За най-голяма негова изненада вътре не се криело абсолютно нищо. Тогава със сълзи на очи човекът възкликнал:
- Но това означава, че аз никога не съм разполагал с нищо!
- Не си прав, сине мой! - укорил го Господ. - Всеки един момент, който ти имаше на Земята, беше само твой. И с всички тези прекрасни мигове ти ще приключиш земния си път.
Коментари