Френологията е определяна като теория и като наука, можеща да дефинира характера, личностните особености и склонността към престъпления на човек, изследвайки формата на главата му.
Самата дума Френология идва от гръцки и се превежда като „Наука за ума и съзнанието”. Още в древността е смятано, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н.
За неин основател се смята Франц Йосиф Гал (1758-1828), немски медик. Най-популярна става през XIX в., когато всеки се опитва да определи психическите особености на човека чрез разглеждане устройството на черепа му.
Като цяло Френологията се определя като част от т.нар. окултни науки. За да се разбере, усвои и провери, са нужни практически опити. Друга наука, често вървяща ръка за ръка с Френологията, е Физиогномиката. Тя изучава лицето, челото, очи, нос, брадата и устата на човек.
Основата на науката Френологията се гради на наблюденията на д-р Гал, който забелязал приходящи случки, които са изявявали присъствието на известни умствени черти, подходящи на известни форми и видове на главата.
Оказало се, че има естествен ред в техните местонахождения, от което следва, че способностите, които притежават сродни функции, са тясно свързани и групирани в същата област на главата.
Чрез естествения порядък на умствените способности и органи, в последствие те били разделени на две групи: чувства/афективни способности и умствени способности.
Други техни твърдения гласят, че проявата на интелектуалните и емоционални качества е в пряка зависимост от големината на съответните им мозъчни дялове. Изводи за интелекта и характера на човека могат да се направят от неравностите на черепа, тъй като костите на черепа се допират до мозъка.
В България с френология се е занимавал най-много учителят Петър Дънов. Той е първият, провеждал подобни опити с хора в нашата страна. В своите беседи и книги той представя карта на човешкият череп, чрез която на него може да се гадае. На нея черепа е разделен на области, всеки от които говори за определено качество или порок.
Всичко това звучи доста интересно, на моменти може дори да е забавно да определяме кой какви качества притежава, само по формата на черепа. Въпросът обаче е, че чрез предполагаемите такива може да излезе, че даден индивид е склонен към агресия, не добро поведение, дори убийство.
А всъщност въобще да не е такъв. Поради това, при работа с подобни предположения и науки, трябва да се действа много внимателно, винаги с доза внимание и капка недоверие.
Коментари