Хората често се оплакват, че Бог ги е забравил, че са бедни и страдащи. Но в същото време не виждат знаците, които Господ им изпраща, за да живеят по-добре, и си сами си усложняват живота заради алчност и черногледство. Това ни напомня и притчата за алчния човек.
Живял някога един беден човек. Той непрекъснато се жалвал, че няма никакъв късмет и е забравен от всички. Веднъж Бог се смилил над него и решил да му изпрати дар.
Когато мъжът бил на пазар, за да си купи кокошки, сред тях Господ скрил и една специална кокошчица. Тя снасяла всяка седмица по едно златно яйце, но то било много мъничко. Когато за пръв път видял чудото, бедният мъж не повярвал на очите си.
Той извикал съседите си, за да увери, че не е загубил разсъдъка си. Но всички те до един потвърдили, че яйцето е златно. Тогава бедният мъж продал златното яйце и с парите купил храна за семейството си.
Така с всяка изминала седмица той започнал да живее все по-добре. И тъкмо когато животът му започнал да се променя много, една мисъл му минала през ума.
Мъжът започнал да се чуди какво ли има вътре в необикновената кокошка, та снася златни яйчица. Алчността обсебила ума му и той вече не успявал да мигне нощем. Привиждали му се диаманти и златни късове, скрити в кокошката.
Затова една сутрин той станал и я заколил. Когато разгледал вътрешността ѝ обаче, с ужас установил, че тя е като останалите му домашни птици. Така заради алчността си той сам се обрекъл пак на бедност, въпреки че Бог искал да му помогне.
Притча ни учи да се радваме на това, което имаме и да не ламтим за повече, защото накрая можем да загубим и малкото. Търсете мярката във всичко.
