Живял някога беден и неук младеж. След като прекарал целия си живот в глад и нищета, ненадейно му се случило нещо хубаво. Получил сандъче, пълно със златни монети - наследство от далечен чичо. Най-после можел да живее спокойно и щастливо.
Развълнуваният младежът бил на седмото небе от щастие и побързал да се похвали на своя съсед, който обаче бил изпечен измамник. Много бързо хитрецът измислил как да вземе монетите от наивния младеж.
Измамникът предложил на новобогаташа да се разходят до една скала, в която имало процеп, водещ до тайна пещера. По време на разходката мошеникът казал на момчето, че тази скала е вълшебна и ако пуснеш монети в процепа, богатството ще се върне при теб в двойни размери. Неукият младеж първоначално не повярвал на историята, но все пак решил да пусне в дупката 1 златна монета.
А когато се обърнал, измамникът оставил свои две златни моменти до скалата. Тогава младежът решил, че историята на неговия съсед е истина и се полакомил. Обзела го алчност и той си представил как се сдобива с още по-голямо богатство от това, което има в момента.
Ето защо изсипал всички си монети в процепа на скалата. Само че нищо повече не се появило пред очите на клетия наивник. Той останал да чака пред камъка и да скубе косите си. Неговият съсед пък намерил вход към пещерата под скалата и прибрал за себе си монетите на младежа.
Притчата ни учи, че алчността никога не е добър съветник по пътя ни към забогатяването. Тя може да ни заслепи и да ни накара да предприемем рисковани действия, с които да изгубим всичко. Така че трябва да се придържаме винаги към умереността и здравия разум.
