Едно далечно кралство било управлявано от богат владетел. Веднъж той решил да излезе от покоите си и да се разходи из своите владения.
Разхождал се той и не можел да се нагледа на красивите поля с рози, а топлите лъчи на слънцето не спирали да го галят. Станало му много приятно и решил да стори добрина за някой от своите бедни поданици.
Ето защо, когато се озовал пред брега на една пълноводна река, заговорил дрипавия рибар, който тъкмо бил хвърлил въдицата си във водата.
- Чуй, бедни човече! Днес съм в добро настроение и искам да ти направя подарък, но нека все пак съдбата реши колко голям да е той. Предлагам ти да извадиш въдицата и да сложиш на везна своя улов. Ще ти дам толкова злато, колкото тежи рибата ти.
Зарадвал се рибарят и щом усетил, че нещо се е закачило на въдицата, веднага побързал да я дръпне. Само че с изненада видял на кукичката не риба, а една малка костичка.
Кралят му дал знак да я постави в едното блюдо на везната и веднага поставил в другото малка монета. Но като по чудо везната не помръднала никак.
Учудил се владетелят и решил да постави още няколко монети. Ефектът обаче бил същият.
След като изсипал цяла кесия с жълтици и везната продължавала все така да е наклонена към костицата, той започнал да се притеснява. За да разгадае тази мистерия, повикал да доведат най-големия мъдрец в кралството и потърсил отговор от него.
Щом пристигнал, мъдрецът погледнал към везната и само се усмихнал. Взел шепа пръст и я хвърлил върху костичката. Тогава везната се наклонила наобратно.
- Мъдрецо, можеш ли да ми обясниш, какво е това чудо?
- Всичко е много просто! Това е костица от човешко око. Докато вижда, то все не може да се насити на парите. Спира да се лакоми за богатство, едва когато го засипе пръстта…
Коментари