Животът е толкова ценен и интересен, защото е едно вечно движение, в което върховете и спадовете, моментите на щастие, на разруха и безизходица се редуват често един след друг. Народът казва, че когато злото идва, то рядко е само, бедите следват една след друга, дълго и мъчително. Най-тежко е, когато ни заварват неподготвени.
Тогава нямаме много полезни ходове, но не бива да забравяме, че и в най-безизходната ситуация има спасение, обратите на живота са непрекъснати и благополучният изход често е пред очите ни, трябва само да го видим. Животът има странната способност да ни направи добро чрез лошите неща, които ни се случват.
Търпението, стоицизмът са изключително важни. Защото в дъното на кутията на Пандора лежи надеждата.
Притчите за надеждата имат много варианти и всички са интересни и поучителни. Ето една от тях.
Тази притча за надеждата разказва за живота на един приказно богат човек. Той имал всичко, но притежанията не винаги могат да направят някого богат. Тъгата и унинието били негови постоянни спътници.
Богаташът потърсил спасение при лекарите, но те не можели да направят нищо за него, защото тялото му било напълно здраво. Не само лекарите, но и новите занимания, на които се посветил, пътешествията по света, които предприел, не му помогнали да намери щастието. Дори обучението при различни мъдреци се оказало безсилно да промени състоянието му. Нещастието останало единствената константа в живота му.
В търсене на промяна, богаташът попаднал при един духовен учител, който му подсказал възможна причина за тъгата му - несподеленото богатство и успех. Той го посъветвал да помага на другите, да раздава милостиня на бедните и това ще го направи щастлив.
Богатият човек се зарадвал от това откритие и решил, че ако пожертва част от богатството си за нуждаещите се, това може да бъде неговият лек срещу нещастието. Но тук веднага възникнала трудност. Той не знаел кои са тези хора и как да ги открие. Размишлявайки, стигнал до извода, че много често хората изглеждат бедни, но това може да е само привидно, те може да преструват на такива, без наистина да са нуждаещи се. Други, които наистина са бедни, може да се срамуват от това и да го крият. Затова решил, че раздаването на пари безразборно не е опция, защото може да бъдат използвани за недобри дела.
След дълго размишление как да намери истински нуждаещите се, у богаташа дошло и прозрението - такива са хората, изгубили всяка надежда. В това се състои истинската нищета.
Затова богаташът тръгнал да обикаля приюти и затвори в търсене на загубилите надежда, говорил с болни, просяци, самотни и изоставени хора, но нито един от тях не споделил, че е загубил надеждата в живота.
Докато обикалял отчаяно по улиците, от стара порутена къща чул протяжен стон. Запътил се натам и сред развалините открил човек в дрипи, целият мръсен и в рани. Нещастникът му разказал, че го е сполетяло голямо нещастие - загубил дома си, парите си, нямал дори храна, а от скитническия живот се разболял от нещо и от болестта се покрил целия с рани.
Богаташът решил, че най-после е намерил някой, изгубил всяка надежда, но нещастникът го опровергал, като му казал, че докато е жив, има надежда. Безнадеждно е само за мъртвите, които са в гробищата.
Тогава богатият решил, че е намерил тези, на които може да даде парите си. Изчакал нощта, взел една торба с пари и се запътил към гробищата. Разкопал първия попаднал му гроб и заровил парите в него. И тогава неочаквано се почувствал по-добре. Сякаш камък му паднал от плещите. Най-после намерил някой, който нямал никаква надежда.
Минали години. Богаташът забравил за този злополучен период от живота си, както и за торбата с пари, заровена в гроба. Но животът винаги поднася изненади, когато най-малко очакваме. Същото се случило и с богатия човек. Неочаквано успехът и богатството му обърнали гръб. Той бил напълно разорен и нищетата почукала на вратата му. Скоро богаташът вече бил беден, нямал дори покрив над главата, а парите и възможностите напълно изчезнали.
Тогава си спомнил за заровените пари. Те били спасителната му надежда. Както преди много години, той изчакал да стане полунощ и се отправил към гробищата с лопата в ръце. Намерил гроба, в който ги заровил, и започнал да копае. Но градската стража го заварила и нещастникът бързо се оказал в затвора. На следващия ден го отвели пред съдията.
Доскорошният богаташ осъзнал, че историята му е нелепа за слушателите и едва ли ще му повярват, но думите, чути преди много години, че докато човек е на земята, има надежда, не го напускали.
И тогава той разказал на съдията за срещата си с болния беден нещастник в порутената къща и решението се да зарови парите си в един гроб. А сега, сам изпаднал в беда, решил да ги потърси.
Стражарят, който го довел от затвора, се намесил, че това е явна лъжа, но съдията казал, че му вярва напълно и отсъдил да бъде освободен.
Бившият богаташ крачел щастливо по улиците вече свободен и мислел за съдията, който му изглеждал толкова познат, както и за радостта си, че му е повярвал.
След като освободил подсъдимия, съдията също мислел за него. Той разсъждавал за превратностите на съдбата и за това, че никога няма да забрави лицето на човека, който някога така настойчиво го питал дали има надежда. Сега разбрал защо е бил така настоятелен в питането си.
Обратите на живота наистина са многобройни и напълно неочаквани, а историята на богатият човек, който бил нещастен, докато притежавал всичко, и неговия съдия, който бил застигнат от същата съдба, показват, че обратите се случват понякога в живота на хората. Фортуна може да обърне гръб на всеки, но не може да му отнеме надеждата. Истината за щастието е съвсем проста.
Щастието е състояние на духа, то е вътре в нас, в разбиранията ни за нещата от живота, а не в притежанията ни.
Вижте още: Притча за корабокрушенеца или защо никога да не губим надежда.
