Живял преди много години в Индия един талантлив художник, който имал много ученици. Когато най-добрият от тях приключил обучението си, учителят му заръчал да изнесе картините си в центъра на града и да остави под тях черен молив и бележка.
– Напиши на листа, че всеки, който не харесва нещо, нарисувано от теб, може да го огради с молива – заръчал възрастният художник.
Младежът веднага изпълнил препоръката на своя учител и с трепет в сърцето зачакал да види какво ще се случи. Само след два часа всички платна били издраскани от критични хора, които им намерили недостатъци.
Разстроил се младият художник и се върнал при своя учител, за да му разкаже какво се е случило. Тогава старецът го посъветвал отново да нареди своите произведения в града, но да остави до тях бои и четки. А на лист да напише, че който не одобрява картините му, има възможност да ги поправи.
Младежът пак спазил всичко и отново закачал да види какво ще стане. Наблюдавал отдалече картините цял ден, но нито петънце не се появило по тях. Тогава отново се отправил към своя учител и му разказал всичко. Запитал го защо във втория случай никой не посмял да коригира платната му. Тогава учителят се усмихнал и отвърнал:
– Скъпи ученико, при първата ситуация ти даде възможност на околните да изразят критиката си към теб и те веднага те нападнаха. Хора, които нямат никаква представа как се рисува, си позволиха да очернят труда ти. Във втория случай обаче ти им даде възможност да те поправят. Тъй като те не притежаваха нужните умения, не го направиха. Имай предвид, че така е в живота: тези, които не са наясно с естеството на труда ти, могат да се охулят, защото не знаят колко струва той. Ако се наложи обаче те да свършат същото по-добре от теб, със сигурност няма да могат.
Коментари