Притчата за Спасителя на талантите е описана в Писанието, като нейната история служи за илюстрация на това, колко струва талантът като обменна монета и до колко човек може да оцени неговата истинска стойност.
Притчата разказва за това, как човек решава да раздаде имота си на своите слуги според техните сили и възможности. На първия слуга дава пет таланта, на втория два и не третия един. След като му ги поверява, той отпътува за чужбина.
Когато се завръща, човекът решава да поиска сметка на своите слуги и да провери какво са сторили с талантите. Така първият слуга с петте таланта връща общо десет – през изминалото време той използвал петте таланта, за да спечели още пет.
Това носи радост на неговия господар и той го възхвалява.
Пристъпва втория слуга с двата поверени таланта, като той носи още два. Слугата бива възхвален за своята смелост.
Накрая идва ред на третия слуга, който се връща с празни ръце. Той заровил своя талант, защото се страхувал, че ще изгуби парите и ще бъде обвинен за загубата.
Господарят реагирал сурово, изпратил слугата в тъмница и дал неговия талант на онзи, който е спечелил най-много.
Смисълът на тази притча е дълбоко житейски. Въпросният господар е всъщност Бог, а слугите са хората. Истинското значение се крие в това, че Бог поверява ценни дарове на народа, като им гласува доверие и им поверява специална мисия.
Господарят разпределя своите свещени дарове според силите на хората, искайки да провери как те ще се възползват от тях и за какво ще ги използват.
Когато Бог се връща, той търси отчет за човешката дейност, като тогава се открояват три типажа на човешко поведение.
Първият е този, който е хитър, пресметлив и деен предприемач, като той връща получените пари с двойна лихва.
Вторият получава по-малка сума, но въпреки това показва същата пресметливост и използва парите за търговия, предприемачество или ги внася в банка.
Така той също удвоява получените дарове и Господарят е доволен.
Третият поведенчески типаж е страхлив, несигурен и решава да заложи на сигурното – той крие парите, като така няма риск от загуба.
Към него Бог се отнася сурово, защото свещените дарове са дадени, за да бъдат вложени и увеличени чрез човешки усърдия, воля и труд.
Господарят гласува на хората доверие, за да могат те да се усъвършенстват и да се изкачват все по-нагоре. Според притчата, тези, които са бездейни, ревниви и равнодушни, те не оценяват божиите дарове и трябва да бъдат бичувани.
Вижте и други мъдри притчи!
