Една латинска сентенция, приписвана на Квинтилиан, гласи, че алчността е майка на жестокостта, а Жорж Санд съветва добротата на сърцето да бъде пазена.
Тези взаимно свързани сентенции са възникнали заради една от същностите на алчността, а тя е нейната способност да разгражда душата на обладания от алчни помисли.
Неслучайно една от десетте Божи заповеди е насочена срещу пагубното чувство да се пожелае нещо, което принадлежи на друг. А това желание винаги има едно название - алчност. То не е само изгарящ стремеж да се притежава повече. Това е токсично чувство, което отнема щастието на обладания от демона на алчността, защото го потиква непрекъснато да се сравнявате с другите и поставя морала му на изпитание.
Алчният човек лесно може да предаде дори най-близките си хора, ако цената е висока. Алчността е предпоставка за предателство.
Не бива да се смесват амбиция и алчност обаче. Това са различни неща. Амбицията залага на лични качества, а алчността се храни от това, което друг притежава. Тя тласка към рисково поведение и подмолни действия.
Прекомерната алчност се превръща в пристрастяване, състояние, което пречи да се прецени трезво ситуацията. Тя разболява, когато печалбата се изплъзва на алчния.
Алчността повече от всяко друго качество заслепява. Алчният безогледно наранява околните заради личните си стремежи, не признава грешките си и не иска да се учи от тях. Колкото по-алчен е един човек, толкова по-малка е мозъчната активност.
Алчният човек никога не може да бъде доволен или щастлив от живота. Той не забелязва какво е постигнал, защото след всеки успех веднага отправя поглед към следващата цел. Алчните хора държат околните нащрек. Те са предатели, защото сребролюбието надделява винаги над алчността.
Алчният човек успява да заглуши гласа на съвестта си. Чувството му за вина е притъпено, защото го води егоизмът. Той не е склонен да съчувства, емпатията му е чужда. Съзнанието му е обсебено само от това, което иска да има.
Основният принцип на алчните хора е да взимат повече, отколкото дават. Това пречи на добрите взаимоотношения. Здравата връзка с алчен човек е невъзможна, защото той винаги ще поставя своите интереси на първо място. Изкривяването на човешката същност под напора на алчността разгражда душата му и унищожава личността.
Вижте още как оплакването ви отнема енергия.
