Арабският халифат

Арабски халифат

Теократичната арабско-мюсюлманска държава, създадена в резултат на арабските завоевания през VІІ- ІХ век и възглавявана от халифи, се нарича в историческите хроники Арабски халифат.

За създаването му съществуват редица предпоставки, които имат принос и в развитието на огромната империя, в която се превръща държавата на арабите в следващите векове.

Арабските племена преди халифата

Арабски племена населявали големият Арабски полуостров, простиращ се на 3 милиона квадратни километра площ. Земята представлявала преди всичко сухи степи, пустини и полупустини, а това се отразявало на живота на хората, които живеели сред тази природа.

В пустините имало оазиси, превърнати в средища на активен живот. Имало и други райони с благоприятни условия за развитие на земеделие и скотовъдство. Там се отглеждали земеделски култури. Това бил районът на областта Йемен с големи водни запаси. Там започнало занаятчийско производство, развила се и търговия.

По-голямата част от полуострова обаче били сухи пустини и полупустини, населявани от чергари, занимаващи се със скотовъдство. Изхранвали се и от нападение над кервани, превозващи стоки през Арабския полуостров, който се оказал важно средище, тъй като световните търговски пътища, свързващи Източна Африка и Индия и Предна Азия минавали оттам.

По етнически признак арабите били разделени на северноарабски и южноарабски племена. В навечерието на обединението на всички араби в една държава, северните племена все още водели чергарски живот.

Преди обединението отделните племена били раздирани от раздори и противоречия. Обединението е продиктувано от 2 основни причини, едната е свързана с интересите на зараждащата се аристокрация, а другата с борбата за защита на независимостта на арабската общност срещу чужди завоеватели.

Създаване на арабския халифат

Територия на Арабския халифат

Процесите на обединение започнали в Мека, Медина и Таиф, които били центрове на занаятчийска и търговска дейност. Решаваща роля за обединението изиграл Мохамед ибн Абдалах. През 610 година, вече почти 40-годишен, той проповядвал нова религия, наречена ислям. Обявил се за пророк на бог Аллах и проповядвал от негово име.

Последователите му се наричали мюсюлмани. Жителите на Мека, в който град живеел Мохамед, били враждебно настроени срещу него и това го принудило да се изсели в Медина през 622 година. Преселението се смята за начало на летоброенето при мюсюлманите. През 630 година мюсюлманите превзели Мека и така се сложило началото на арабската държава.

След смъртта на Мохамед властта над арабите била в ръцете на халифите, първите от които са негови сподвижници и се приемат за наместници на пророка Мохамед. В тях била държавната и религиозната власт. Държавното обединение носело името халифат.

В религиозно отношение се наложил навсякъде ислямът и станал господстваща религия в халифата

Управление в Арабския халифат

Близо 30 години след Мохамед управлявали 4 халифи: Абу Бакр, Омар, Осман и Али.

Абу Бакр е известен повече с потушаване на бунтове в много области на Арабия, а Омар със завладяването на Сирия, Палестина, Египет и Иран.

Арабите разгромили и войските на Византия, изтощени от войните с персите, които също били покорени от халифата.

При халифа Осман арабите превзели Северна Африка и достигнали Картаген. Иран също бил превзет напълно.

Армения и Грузия също станали васални територии на халифата и така арабите станали съседи на хазарите.

В огромната завладяна територия арабският халифат поддържал търпимост към чуждите религии, а формите на експлоатация към местното население били напълно търпими. Затова населението в завладените територии ги приело без особена съпротива.

В тези територии се разселили големи маси араби, които наложили арабския начин на живот. В Ирак и Сирия този процес бил сравнително мирен, но в Египет и Закавказието, където местното население било на по-висока степен в развитието си, преселниците били претопени.

Династии в Арабския халифат

Омаиди

Вътрешните противоречия в халифата нараснали в резултат на корупцията и затова халифът Осман бил убит при бунт, а мястото му заел Али. Наместикът в Сирия обаче - Муавий вдигнал въстание и се обявил за халиф. Тъй като той произлизал от рода Омей династията, на която сложил начало, останала известна като Омаиди. Те управлявали около 90 години.

Омаидите завоювали земи в Северна Африка и на Пиренеите. Направили опит да превземат и Константинопол, но били спрени от българския владетел Тервел.

През 732 години майордомът Карл Мартел ги разбил при Поатие и с това бил сложен край на опитите им да завладеят Европа.

В Азия арабите обаче завладели Афганистан, стигнали до Северозападна Индия. В границите на халифата влезли земи от Атлантическия океан до Индия и Китай.

През 747 година избухнало въстание на Абу Муслем, бивш роб, зад който застанали недоволни хора от управлението на Омаидите от различни прослойки на обществото. Движението против управляващите било оглавено от нова династия, тази на Абасидите, потомци на чичото на пророка Мохамед.

Управление на династия Абасиди

Арабският халифат

Династия Абасиди започнала да управлява халифата през 750 година до 1258 година.

Стопанският живот при тяхното управление се развил, но редица територии били загубени. Засилил се феодалният гнет, класовото неравенство се задълбочило, положението на бедните слоеве се утежнило. Това довело до избухването на редица въстания, които подкопали основите на държавата.

Арабският халифат се разпаднал в средата на ХІ век, когато бил връхлетян от чужди нашественици. Селджукските турци завзели Багдадския халифат. Фактическият край настъпил през 1258 година, когато бил обезглавен последния халиф Мутаслим.

Арабското културно наследство

Културата, останала в наследство от арабите, била изключително богата, сложна и противоречива. Макар да се нарича арабска, тя е създадена от различни народи, влизащи в състава на халифата.

Културните центрове били Басра, Багдад, Дамаск, Кайро, Кордова и други. Арабите развили математиката, физиката, изнамерили цифрите.

Медицината получила също силен тласък благодарение на арабските лекари. Авицена оставил името си като изтъкнат медик.

Литературните произведения, философската мисъл имат своите образци в лицето на арабите. Те оказали влияние върху европейския Ренесанс.

Личността на епохата на арабския златен век

Петият халиф от династията на Абисидите Харун ал-Рашид управлява Багдадският халифат от 786 до 809 година. При него държавата достига стопански и културен разцвет, а владетелят се прославил със своята справедливост. Този владетел е герой от приказките на Шехерезада.

Халифът основал в Багдад библиотека и университет и установил добри отношения с Карл Велики. Даровите за европейския владетел включвали скъпи платове, парфюми, воден часовник, шах от слонова кост. Това били непознати предмети за франките, които се учили от достиженията на арабските майстори. Вярващите получили свободен достъп до Божи гроб благодарение на добрите отношения между двамата владетели.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати