В далечната 711 година чужд на европейската християнска цивилизация народ завзема Пиринейския полуостров и установява там свое държавно обединение - халифат. Този народ е познат под името маври.
Те владеят части от Иберийския полуостров почти 800 години, докато християнската цивилизация успява отново да си възвърне тази загубена за векове земя и да я приобщи към християнския свят. Връщането на Испания обратно към християнството се нарича Реконкиста. Този процес завършва окончателно през 1492 година.
Кои са маврите, откъде идват и как успяват да се настанят трайно в земи на християнския свят?
Какво знаем за маврите днес? Как те завладяват Испания?
С името маври се назовават мюсюлманските обитатели на западните части на Средиземно море и западната част на Сахара през Средните векове. Маври са наричани жителите на областта Мавретания, в земите на днешните държави Мароко и Алжир и градовете Сеута и Мелиля в Испания. Маври са и жителите на Магреб - земите по крайбрежието на днешните Мароко, Алжир и Тунис. Тук спада и Гранада - област в днешна Испания, както и Гибралтар.
През Средните векове маври са наричани мюсюлманите от тези райони, както и общо всички араби, бербери и северноафриканци.
Името мавър идва от древно берберско племе - маври, живеещо на територията на римската провинция Мавретания. Царството е провинция на Рим от 33 година преди Христа, когато последният цар на Мавретания Бокх ІІ завещава царството си на Октавиан Август. Най-вероятно името на маврите идва от гръцки- маврос значи черен. Римляните наричали с това име населението на нероманизирана Северна Африка.
Завладяването на Испания от маврите е предшествано от опитите за ислямска експанзия през VІІ век, която е осуетена.
През 711 година група маври, начело с Тарик ибн Зияд нападат вестготското кралство в християнска Испания. Кое дава началния тласък на тази експанзия?
Причината е в западането на Толедското кралство на вестготите, което е във вътрешна криза след идването на власт на крал Родерих, заменил крал Витица, свален с преврат. Тогава наследниците и привържениците на Витица бягат в Магреб. Там вече са се настанили евреи и ариани, избягали от насилствено покръстване в Испания. Те подкрепят берберския предводител Зияд в похода му към Испания. Формален повод за нахлуването на маврите става призивът на Юлиан Сеутски, васал на Родерих, за помощ в борбата срещу баски и франки.
На 30 април 711 година маврите нахлуват в Европа през протока Гибралтар. При Гуадалете се срещат двете армии, като вестготите са разгромени. Мюсюлманите маври напредват на север и завземат Толедо. Част от вестготите бягат при франките и само части от Аустрия и земите на баските остават незавладени от маврите.
Маврите навсякъде по места са подкрепени от евреите, които разчитат да получат отстъпки. Така по-голямата част от полуостров Иберия попада под властта на Омаядската династия от Магреб, подкрепена от берберите, които са техни съюзници.
Магребските владетели първо нямат обмислен план как да завладеят вестготското кралство. Те са основно бербери, които скоро преди това приемат исляма. Берберите много пъти преди това нахлуват на Иберийския полуостров, но това не са организирани опити за завладяване на земи и създаване на държава. В похода участват само около 9 хиляди бойци, тъй като главна цел на техните водачи е да завземат градовете по крайбрежието, за да контролират търговията им.
Населението, което се състои от християни - вестготи, бяга в централните планински части, където местното население ги приема.
След завземането на Толедското кралство на вестготите обаче, маврите предприемат втора експанзия, а веднага след това и трета и така за осем години завладяват почти цяла Испания.
През 719 година маврите преминават Пиренеите и стигат до Тулуза, а през следващата година достигат Сена и Лоара. Опитът им да проникнат още по-навътре в християнска Европа е спрян в битката при Поатие от армията на франките, начело с Карл Мартел, предшественик на бъдещия крал Карл Велики. Това се случва през 732 година.
Десет години по-рано с битката при Ковадонга, когато християните печелят първата си победа над маврите, е сложено началото на процеса на Реконкиста - период от 774 години, в който християнските кралства отвоюват обратно завладените си земи.
Иберийският полуостров при управлението на маврите
Ал Андалус е наречена държавата, която маврите създават на територии на днешна Испания и Португалия, и управляват между VІІІ и ХV век. Границите на Ал Андалус се променят постоянно, докато трае мюсюлманското завоюване и последвалата веднага след това Реконкиста.
През 750 година в държавата на маврите започват вътрешни конфликти и тя се разпада на различни феодални владения, които са обединени в така наречения Кордовски халифат, начело с династията на Омаядите.
Омаядската династия прави редица отстъпки на местното население с цел да го привлече на своя страна, но безуспешно. Маврите са несвойствен народ за Испания и целия християнски свят в Европа, с непознат език и неприемливи традиции, както и с чужда религия. Все пак те имат своя принос в развитието на Европа с новите неща, които донасят със себе си.
Те донасят своята наука и познания в областта на астрономията, химията, физиката, математиката и географията. На тях принадлежи откриването на уреди за измерване позицията на звездите и планетите.
В изкуството приносът им е в новите инструменти, непознати на европейците като лютня, китара и лира, както и масовото образование. В Испания по време на маврите съществуват 17 университета и над 70 обществени библиотеки, като тази в Кордоба е пазела над 6 хиляди ръкописи.
Столицата Кордоба е много модерен град при управлението на маврите, с павирани улици, осветление, огромен брой обществени бани. Грандиозни са дворецът Алхамбра в Гранада и Великата джамия.
С маврите в Европа идват и непознати продукти като коприна, ориз, нар, праскови, смокини. Маврите налагат и традиции в храненето, останали до днес, като разделяне на ястията, започвайки със супа и завършвайки с десерт.
Запознаването с хартията, компаса и арабските цифри е също наследство от мавърското управление на Испания.
Блясъкът на Кордоба като столица на мавърската държава продължава един век. После халифатът се разпада на отделни емирства. Те са управлявани от различни династии, като Алморавиди и Алмохади правят опити за стабилизация през следващите столетия, но търпят неуспех. Натискът на Реконкистата се оказва непреодолима пречка за тях.
Испанската Реконкиста
Този период трае повече от 700 години. От първата победа над мюсюлманите до окончателното им прогонване, борбата се превръща в битка в името на вярата.
Началото на Реконкистата е сложено в северна Испания и тече под покровителството на апостол Яков, чийто гроб е открит през ІХ век в град Сантяго де Компостела.
Легендата гласи, че в битката в Риоха светецът е дал сили на християните и по-нататък ги покровителства в борбата с Полумесеца. Ключовите битки: край Навас де Толоса през 1212 година, Кордоба през 1236 година и за Севиля през 1248 година под покровителството на светията изтикват маврите в последната им крепост, Гранада.
В Гранада е трябвало да се състои последната битка, но на 2 януари 1492 година последният емир от династията Насриди капитулира без бой пред кралете на Арагон и Кастиля - Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски.
Превземането на Гранада е краят на Реконкистата. Испания е в подем и пред прага на превръщането си в световна сила. През същата година Христофор Колумб открива Америка и на Испания е нужно обединение.
След териториалната цялост се възвръща и религиозното единство. Евреите и мюсюлманите са принудени да приемат християнството или да се изселят принудително. Светата инквизиция дебне дали приелите християнството не си остават тайни поклонници на други религии. През 1609 година всички покръстени маври също са изгонени от страната.
Реконкистата представлява труден и кървав процес, завършил с възстановяване господството на християнството. Той е важна стъпка преди експанзията към Новия свят.
Коментари