Монголските номадски племена водели труден живот в азиатските степи, отглеждайки овце, кози, коне и якове. Това ги принуждавало да се местят непрекъснато според сезоните във временни лагери.
Били изключително мобилни по природа и били обучавани от детството да яздят коне и да стрелят с лък. Тези качества ги превръщали в отлични воини, способни да издържат на дълги и сложни кампании, да покриват огромни територии за кратко време и да оцелеят само с абсолютния минимум провизии.
Дори ролята на жените и техните задължения по изграждането на лагери и транспорта помагали по-късно на монголската армия, тъй като те осигурявали жизненоважната логистична подкрепа за своите съпрузи воини.
Въпреки че номадският живот обикновено е включвал мъжете да ловуват, а жените да готвят, разделението на труда не винаги е било толкова ясно и често двата пола са могли да изпълняват задачите на другия, включително да използват лък и да яздят. Тази взаимозаменяемост превръща обществото на монголите в силна единица, способна да се справи във всяка военна ситуация.
Чингис хан е може би първият монголски лидер, осъзнал, че ако само различните племена и кланове могат да бъдат обединени, монголите биха могли да завладеят света.
Основаване на империята от Чингис хан
Чингис, роден Темуджин около 1162 година, преодолял тежкото детство на изоставяне и бедност и се утвърдил като способен военен командир на Тогрил, вожд на племето Кераит.
Животът и времето на Чингис са разказани в Тайната история на монголите, хроника от 13-ти век, която е най-добрият първичен източник за ранната империя на монголите.
В период от около 10 години, от 1195 до 1205 година, Чингис хан се превърнал в самостоятелен лидер и бавно разширил владенията си чрез безмилостна смесица от дипломация, война и терор - за много воини това често е било въпрос между присъединяване към младия лидер, или екзекуция.
Племена като татарите (наименование, което средновековните западни жители погрешно са прилагали към самите монголи), кереидите, найманите и меркидите са били подчинени на монголите. Накрая, през 1206 година на голямо събрание на всички племенни водачи, Чингис хан бил официално признат за Велик хан или универсален владетел на монголите.
Ханът се опитвал да обедини допълнително царството си, като настоявал, че дотогава единственият говорим монголски език трябва да бъде преобразуван в писмен, използвайки писмеността на уйгурските турци, и като въвел траен закон, Яса.
Комуникацията била значително улеснена от създаването на Ям, мрежа от пунктове за почивка, които пратениците могли да използват за снабдяване, докато пътуват през държавата. Империята вече била започнала сериозно да расте, но щяла да стане много по-голяма.
Разширяване на империята към Северен Китай и Персия
Монголските племенни водачи традиционно постигали и след това поддържали позициите си на власт, като разпределяли военна плячка между своите верни последователи и Чингис не бил по-различен. Монголската армия се основавала на основни 10 000 мъже, които представлявали личната телохранителска част на хана, кесиктен.
Членове на този елит също заемали ключови административни позиции в цялата империя. Допълнителни войски били набирани чрез набор на монголските племена и контингенти от съюзници и завладени територии. Основното офанзивно оръжие била леката кавалерия, чиито ездачи били експерти в стрелбата с мощния монголски композитен лък.
Монголските коне били друго предимство както заради здравината и издръжливостта си, така и заради огромния си брой, позволявайки на ездачите да имат до 16 резервни коня, което означава, че една армия може да пътува на огромни разстояния с голяма скорост.
Първата цел на Чингис, след като станал Велик хан, била държавата Дзин (известна още като династия Джурчен Дзин, 1115-1234) в Северен Китай. Скоростта на монголската кавалерия и тактиките на терор при справянето с превзетите градове донесли успех и вътрешно раздробената държава Дзин била принудена да се оттегли на юг.
Едновременно с това цел е била и тангутската държава Си Ся (известна още като Хси-Хся, 1038-1227), също в Северен Китай и подобно неспособна да спре безмилостното напредване на Чингис през Източна Азия.
Третата цел през този период била Китай от династията Сун ( 960 - 1279). По-богата и по-могъща от съседите си, династията Сун се оказа по-устойчива, въпреки че Чингис разграбил много от градовете им, но и тяхното време дошло. До 1219 година дори Северна Корея била нападната, докато Чингис преследвал проблемните племена хитани, които избягали там.
Очевидно решен да си спечели титлата универсален владетел, Чингис насочил вниманието си към Западна Азия. От 1218 година Персийската империя Хорезм била нападната. Монголска армия от 100 000 мъже помела всички, превземайки такива забележителни градове като Бухара и Самарканд.
През 1221 година монголите нахлули в Северен Афганистан, през 1223 година руската армия била победена при Калка, а след това Каспийско море било напълно обкръжено, докато армията се завръщала у дома. Мюсюлманите в региона вече имали нова титла за Чингис - Прокълнатият. Градовете били разрушени до основи, цивилни били избити и дори напоителни системи били разрушени. Азиатският свят бил преобърнат с главата надолу за по-малко от две десетилетия.
Чингис хан починал на 18 август 1227 година от неизвестна болест, но неговите наследници били способни да гарантират, че монголският нов световен ред ще надживее създателя си.
И това наистина се случва чрез наследниците на Чингис - Угедей, Кубилай, Бату, Хулагу, Чагатай. Тези синове и внуци на Чингис хан успяват да разширят и запазят величието на империята, създадена от техния предшественик, но през 13-век настъпва зенитът на империята и последва нейния упадък.
Отделните ханства, на които е разделена империята, непрекъснато се борили помежду си в гранични спорове. Всяко от тях в крайна сметка приело исляма за своя държавна религия, което само по себе си е още една ябълка на раздора между елитите. Териториите на Илханат и Чагатайско ханство в крайна сметка са завладени от Тимур, основател на Тимуридската империя (1370-1507).
Дори Китай се поддал на добре познатите граждански войни от съперничещи си групи и, със слаба икономика и обзета от глад и локализирани бунтове, династията Мин успяла да завладее Китай през 1368 година.
В крайна сметка монголите станали част от уседналите общества, които толкова лесно били завладели, което ги направило също толкова податливи, както всяка друга държава, на превземане от онези, които желаели да възприемат нови идеи и технологии.
Монголското наследство
Монголите може да не са обезпокоили много съвременни музейни експерти с изкуството си или да са оставили красиви сгради, на които да се възхищаваме, но са оставили трайно наследство по други начини.
Може би най-голямото им влияние върху световната култура е било да създадат първите сериозни връзки между Изтока и Запада. Монголската империя, най-голямата сухопътна империя до този момент, се е простирала на една пета от земното кълбо и войниците им са били задължени да се бият с тевтонски рицари в единия край, докато в другия са се изправяли срещу самураи, като нито един от тези врагове не е имал представа за съществуването на другия.
До този момент китайците и европейците са гледали на земите на другия като на полумитично място с чудовища.
Тъй като посланици, мисионери, търговци и пътешественици като Марко Поло (1254-1324) били насърчавани да прекосяват свободно Азия, контактите се увеличили и идеите и религиите се разпространили. Барутът, хартията, печатарството и компасът станали познати в Европа.
Монголите разпространили идеи и в кухнята, като например превърнали своя бульон-яхния сулен (шулен) в популярно ястие в цяла Азия дори и днес. Имало е и по-неблагоприятни последици, като Черната смърт (1347-1352), пренесена първо от отдалечен Китай в Черно море, а оттам във Венеция и останалата част от Европа.
В Монголия обаче империята се помни с умиление като златна ера, а Чингис хан продължава да бъде почитан с редовни церемонии в монголската столица Улан Батор.
Прочетете също за империята на моголите и разберете историята на Персийската империя.
Коментари