Сред най-важните арабски учени, допринесли сериозно за развитието на науката, е Ибн Ал Хайсам. Той е създал научен труд по физиологична и геометрична оптика, който е оказал голямо влияние върху развитието на оптиката. Ученият, роден през 965 година и починал през 1039 година, направил редица важни открития в областта на психофизиологията на възприятието.
За основа на зрителното възприятие ученият приел строежа на окото. Той доказвал, че процесът на зрение се определя от физически причини, макар че към оптичните ефекти се присъединяват и психични фактори, благодарение на което човек възприема формата на предметите, тяхната големина и обем.
Той смятал, че изучаването на психиката не трябва да се основава само върху философските концепции за душата, но и върху данните на естествените науки.
Ибн Ал Хайсам изучил важни процеси като бинокулярното зрение, ефекта на контраста, смесването на цветове. Той твърдял, че за пълноценното възприятие на обектите е необходимо движение на очите.
Голямо значение за развитието на психологията имат трудовете на прочутия арабски мислител Ибн Сина, известен като Авицена. Той е живял от 980 до 1037 година и е известен като един от най-прочутите лечители в историята на медицината, наричан дори баща на медицината.
Обобщените знания, натрупани от вековния опит на изучаване на поведението на живите същества, били събрани от Авицена в трактата му „Канон на лечителската наука”. Този трактата бил популярен в продължение на векове в Западна Европа.
Авицена бил на мнение, че психичните и физиологичните процеси си взаимодейсдтват и това се отнасяло до способността на организма да реагира на външни дразнители. Той направил експеримент – хранел едновременно две овце, като до едната бил вързан вълк. Тя се хранела и дебелеела, но след кратко време умряла от страх.
Друг арабски учен е Ибн Рушд, който живял от 1126 до 1198 година. Той бил лекар и смятал, че възприемането на света зависи от нервната система на човека. Той твърдял, че след смъртта душата изчезва, но разумът се съхранява някъде.
Коментари