В португалския и испанския езици съществува термин Reconqista. Буквално означава завладяване отново или отвоюване. Става въпрос за отвоюването на полуосторов Иберия от мюсюлманите, които успяват да го завоюват само за няколко години. Отвоюването отнема на християните 774 години.
Как се стига до загуба на християнските земи и защо толкова дълго се налага християните да се бият, за да си възвърнат контрола над изконно християнска територия?
Арабското нашествие в Испания и загубата на християнските земи
В края на VІІ век арабската династия на Омаядите завзема Северна Африка. През 698 година Византия губи една от твърдините си - Картаген, който минава в арабски ръце. Между Тунис и Мароко завоевателите заварват племена от номади - бербери и маври. Те ги ислямизират и така си създават база, от която могат да атакуват Европа.
Първа цел е кралството на вестготите, германска държава в рамките на бившата Западна Римска империя. През 711 година отряд от около 7 хиляди бербери, предвождани от Тарик ибн Зияд минават протока Гибралтар и се спират в Южна Испания.
Армията на вестготите тръгва срещу тях, командвана от крал Родерих, но в битката при Гуадалете християнската войска търпи пълно поражение, а кралят загива. След 3 години мюсюлманите завземат Сарагоса и Леон и пречупват съпротивата на вестготите.
През 717 година мюсюлманите влизат в Септимания. Тогава така се нарича днешното френско крайбрежие на Средиземно море. То бързо е завладяно. Започват и първите нашествия към кралството на франките. Това подплашва християнска Европа и тя се организира за отпор. В битката при Поатие кралят на франките Карл Мартел разбива арабите и ги изтласква далече от границите си.
Арабите не успяват да установят пълно господство над вече завладения Иберийски полуостров и части от земите се радват на почти пълна независимост. Все пак Испания става част от Арабския халифат.
Мюсюлманите наричат завладените земи Ал Андалус и започват устройството на териториите по свой образец. Данъкът джизие, събиран от всички немюсюлмани, е посрещнат с недоволство от новите поданици. Само 2 години след завоюването на полуострова започва процес на отвоюване, наречен Реконкиста.
Условия за започване и начало на Реконкиста
Отвоюването или Реконкистата е дълъг процес, условията за който са поставени още с установяването на арабската власт в завоюваните земи. В най-северните части на Пиринейския полуостров, по бреговете на Бискайския залив властта на мюсюлманите е само формална. Местните владетели се радват на своя самостоятелност. Един от тях - Пелагиус, телохранител на Родерих, основава свое малко кралство, наречено Астурия. Известният като дон Пелайо водач побеждава арабски отряд при Ковадонга и се обявява за крал на Астурия. Този исторически момент се сочи за начало на Реконкиста.
Пелайо успява да удържи земите си въпреки арабския натиск. При сина на дон Пелайо астурийците разширяват владенията си, благодарение на династични бракове, както и на избухнало въстание в околните земи.
Развитие на Реконкистата през вековете
Астурия е първото, но не единствено независимо християнско княжество. През 759 година Пипин Къси прогонва мюсюлманите от Септимания и кралството на франките стига до Пиринейския полуостров. Синът на Пипин Къси- Карл Велики отива още по-далече, прехвърля войските си на юг и обсажда Сарагоса. В края на VІІІ век крал Алфонсо ІІ и Карл Велики предприемат обща морска експедиция срещу Лисабон. Алфонсо ІІ е признат за крал на Астурия и държавата печели все по-сериозни позиции в Европа.
В хода на Реконкиста християнските крале от северните области на Пиринейския полуостров ту си възвръщат заграбените от мюсюлманите земи, ту отново ги губят.
След като франките успяват да превземат Барселона, е създадена още една християнска държава - Испанската марка, която е наричана също Готия. Това се случва в края на VІІІ и началото на ІХ век и тя става силна опора на християните. Към края на ХІ век Испанската марка се разделя на три независими графства: Арагон, Барселона (Каталония) и Навара. По-късно Навара включва земите на баските и бива провъзгласена на кралство, а графствата Арагон и Барселона се сливат в кралство Арагон.
В началото на ХІ век цялата северна част на Иберийския полуостров е заета от християнски кралства, които ту се обединяват, те отново се разпадат. Създава се и графство Португалия. Това, което винаги ги държи заедно обаче, е християнството. Общата религия им дава възможност да проведат успешни кампании срещу мюсюлманските емирства на юг.
Дошлите на власт Алморавиди при мюсюлманите успяват да спрат християнското настъпление и да си възвърнат доста територии, като взимат под свой контрол всички мюсюлмански земи на полуострова.
При следващата династия - Алмохади, започва настъпление на мюсюлманите, които стигат почти до Мадрид. Но преди това, през 1190 година арабската армия търпи огромно поражение при обсадата на замъка Томар. Побеждават ги рицарите тамплиери от Португалия, водени от дон Гуалдин Пайш. Тази победа е началната точка на системните офанзивни действия на християните и през 1249 година те превземат последната арабска крепост Фару. С това Реконкистата в Португалия приключва.
През целия ХІІ век мюсюлманите търпят поражение от християнските кралства. През 1236 година кралят на Кастилия Фернандо ІІІ превзема столицата на ислямския халифат Кордова.
В края на ХІІІ век Кастилия и Арагон успяват да вземат под свой контрол всички земи, без емиратът Гранада. Мюсюлманите бягат масово в Северна Африка.
Непрекъснатите войни на християнските кралства в защита на християнската религия поставят цялата държавна идеология върху възвръщането на цивилизацията на християните по тези земи.
Арабите, които искали до останат във възвърнатите земи, трябвало да приемат християнството.
Повратен момент настъпва през 1469 година, когато владетелите на Кастилия и Арагон - Фернандо Арагонски и Изабела Кастилска, сключват брак. Те съединяват двете кралства- Арагон и Кастилия в едно голямо кралство, давайки му старото латинско име на полуострова - Испания.
До края на века всички други малки владения са обединени под скиптъра на испанската корона. Изключение прави само Португалия.
След Реконкиста
Фернандо и Изабела предлагат на всички нехристияни да приемат религията, или да напуснат техните земи. През 1492 година вече е забранено в Испания да живеят хора, които не са християни. През същата година военачалникът Родриго Понсе де Леон връща на Испания и Гранада. С това Реконкистата завърша окончателно.
Испанските монарси не хранят доверие към мориските в земите им. Това са маврите, приели християнството. Натискът върху тях е значителен. Намерението е да бъдат прогонени. През 1568 година мориските се вдигат на въстание и то става повод за прогонването им. Испания става чиста католическа държава.
Реконкистата е събитие с изключително значение за християнския свят в Европа. Успехът на това начинание идва трудно и отнема почти 8 столетия, но е гаранцията, че Европа ще бъде на християните.
В крайните етапи на тази продължителна борба тя се превръща основно в битка на християнството срещу исляма, докато в началото започва като борба за възвръщане на отнетите земи на християните. Победата на християнския свят е победа на една религиозна доктрина, носител на съответния начин на живот, над друга. Резултатът е днешното развитие на Европа.
Коментари