Какви легенди се носят за играта на шах

За създаването на играта на шах съществуват различни легенди. Една от тях разказва за деспотичен раджа, който преди много векове живял в Индия.

Един от неговите приближени, който се казвал Сета, решил да му покаже, че всъщност не само поданиците му зависят от него, но и той от тях. Затова той измислил игра, където царят е главна фигура, но не може да се справи сам, без подкрепата на останалите фигури.

Играта била приета с радост от раджата, но той не разбрал това, което неговият приближен искал да му покаже. Раджата предложил на създателя на играта да си избере награда по негово желание.

Според древна легенда изобретателят на играта на шахмат поискал да получи наградата си в пшеничени зърна. Той искал за първото поле на шахматната дъска да получи едно зърно, за второто - две, за третото - четири и така нататък, като всяко следващо поле изисквало два пъти повече зърна от предишното.

Цяла нощ математици от двореца на раджата изчислявали колко точно зърна трябва да бъдат дадени.

Тъй като дъската за шах е с 64 полета, раджата мислел, че ще трябва да даде на приближения си само един чувал пшеница.

Но се оказало, че трудно могат да се намерят толкова зърна в целия свят, че да могат да покрият искането на изобретателя на играта. По този начин раджата най-накрая разбрал какво искал да му каже неговият приятел и приближен велможа.

Всъщност историята на шаха започва в Азия, но родината на тази игра е Индия. Най-древната форма на шаха е военната игра чатуранга, която е възникнала в Индия петстотин години преди новата ера.

След това играта става популярна в Китай и в Иран, после и в арабския халифат. После става популярна в Испания и в Европа се превръща в едно от най-интересните забавления за изискани аристократи. В Европа е имало период, когато шахът е бил забранен от Църквата, но през XIV век забраната за тази игра е отменена.

Според легендите източните славяни са започнали да играят на шах петстотин години след началото на новата ера. Но играта на шах, такава, каквато я познаваме днес, придобива съвременния вид и правила едва през XVI век.