Възходът на исляма е неразривно свързан с пророка Мохамед, за когото мюсюлманите вярват, че е последният в дълга редица пророци, която включва Мойсей и Исус.
Тъй като Мохамед е избраният пратеник на Божието слово, мюсюлманите се стремят да следват неговия пример. След свещения Коран, изказванията на Пророка (хадиси) и описанията на неговия начин на живот (сунна) са най-важните мюсюлмански текстове.
Ранен живот на Мохамед
Мохамед е роден в най-могъщото племе в Мека, курайшите, около 570 г. сл. Хр. Силата на курайшите произтича от ролята им на успешни търговци. След като работи няколко години като търговец, Мохамед е нает от Хадиджа, богата вдовица, за да осигури безопасното преминаване на керваните ѝ към Сирия. В последствие те се женят.
Божествени откровения
Когато е на около четиридесет години, Мохамед започва да има видения и да чува гласове. Търсейки яснота, той понякога медитира на планината Хира близо до Мека. В един от тези случаи Архангел Гавраил му се явява и го инструктира да рецитира текст, който му диктува. Това е първото от многото откровения, които стават основа на Корана, свещената книга на исляма. Тези ранни откровения утвърждават съществуването на един Бог, това противоречи на политеистичните вярвания на предислямския Арабски полуостров.
Мохамед намира непоколебима подкрепа в съпругата си и бавно започва да привлича последователи. Силното му монотеистично послание обаче разгневява много от меканските търговци. Те се страхували, че търговията, която според тях е била защитена от езическите богове, ще пострада. От този момент нататък Мохамед е изгонен в Мека.
Хиджра
Емиграцията става единствената надежда за оцеляването на Мохамед и неговите последователи. През 622 г. те се отправят към Медина, друг град оазис, където им е обещана свобода да изповядват религията си. Преместването от Мека до Медина е известно като хиджра (полетът) и отбелязва първата година от ислямския календар или хиджра.
Разпространение на посланието на исляма
В Медина Мохамед продължава да получава божествени откровения и изгражда непрекъснато разширяваща се общност около новата вяра. Конфликтът с курайшите продължава, но след няколко години насилствени сблъсъци Мека се предава. Мохамед и неговите последователи скоро се завръщат и превземат града, унищожавайки всичките му езически идоли и разпространявайки вярата в един Бог.
Нощното пътуване и Възнесението на пророка
Разказите за възнесението (ми'радж) на Мохамед завладяват въображението на писатели и художници от векове. Една нощ, докато Пророкът спи, Архангел Гавраил идва и го повежда на пътешествие. Качен на небесния кон Бурак, Мохамед пътува от Кааба в Мека до „Най-далечната джамия“, за която мюсюлманите смятат, че е джамията Ал-Акса в Йерусалим. Там той се моли с други пророци като Мойсей, Авраам и Исус и се издига на небето, където го води Гавриил през рая и ада и накрая се изправя лице в лице с Бог. След това се върнал на земята, за да продължи да разпространява посланието на исляма. Според ислямското вярване Мохамед е единственият човек, който е видял рая и ада, докато е още жив.
След смъртта на пророка Мохамед
Появата на шиитските и сунитските секти в исляма. Когато Мохамед умира през 632 г., той не е посочил наследник. Една фракция, шиитите, вярвала, че само хора с пряка линия на Пророка могат да ръководят мюсюлманската общност праведно. Те смятали, че Али, най-близкият оцелял кръвен роднина на Мохамед, трябва да бъде техният следващ лидер (халиф). Другата фракция, сунитите, вярвала, че приемникът на Пророка трябва да бъде определен с консенсус и последователно избрал трима от най-доверените му другари, обикновено наричани правилно ръководените халифи (Абу Бакр, Умар и Усман), за лидери на мюсюлманската общност.
Днес ислямската общност остава разделена на сунитски и шиитски клонове. Сунитите почитат и четиримата халифи, докато шиите смятат Али за първия духовен водач. Разривът между тези две фракции води до различия в много политически и религиозни възгледи. Сунитите са мнозинство и заемат по-голямата част от мюсюлманския свят, докато шиитското население е съсредоточено в Иран и Ирак със значителен брой в Бахрейн, Ливан, Кувейт, Турция, Пакистан и Афганистан.
