На 2 юни честваме Ден на Ботев и загиналите за свободата на България. В историята на българското национално-освободително движение има много имена, които са се превърнали в емблема на националния ни дух и характер. Едно от тях блести с най-ярката светлина и това е името на Христо Ботев. Той въплъщава представата за гения, наред с тази за свободолюбието и силата на духа. Емоцията, която предизвиква името му, е способна да докосне всеки българин. За своя съвсем кратък, само 28-годишен живот, той е оставил изключително много за идните поколения. Проследяването на житейския му път разкрива пред погледа ни личност, орисана от съдбата да заеме място сред великите имена на своето време.
На 6 януари 1848 година в Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева, известна със своята гордост и силен дух жена, се ражда синът им Христо. Друго голямо име в тази възрожденска фамилия е Кирил, по-малкият брат на поета, който също има своето важно място в националната ни революция, макар името му да остава в сянката на гениалния му брат.
Първоначално малкият Христо започва учението си в Карлово, но после се завръща в родния си град и учи под ръководството на даскал Ботьо. Завършва трикласното училище в будния градец и с подкрепата на възрожденски дейци като Найден Геров заминава за Русия. В Одеса, наред с образованието си, изгражда своя гениален стил и прави първи литературни опити. Само две години по-късно заради буйния си характер е изключен от училището и започва работа като учител.
Поради заболяване на баща си се завръща у дома. Тогава излиза и първото му стихотворение, един от 20-те бисера в единствената му стихосбирка, отредила му място сред световните поети - Майце си. Скоро след отпечатването на първата от известните му творби, му се налага да напусне бунтовното градче заради пламенната му реч на деня на народните първоучители Кирил и Методий.
Младият Ботев се установява в Румъния. Живее в най-притегателните за българските революционни емигранти градове- Букурещ и Браила. Във Влашко се свързва с революционната емиграция и се сближава с други известни имена из средите на българските революционери като Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Сред емигрантите се оформят революционните му възгледи. През 1868 година той се записва в четата на Жельо Войвода и се готви да премине Дунав, за да осъществи на дело бляновете си за свобода и достойно място в борбата за нея. По този повод създава друга от своите известни творби - На прощаване, с което дава заявка за водещо място в българската поезия. Идеята за чета, която да премине в България, не се осъществява и целта на младия човек с бунтовен дух остава неизпълнена за момента.
Ботев постъпва в медицинското училище в Букурещ, но също го напуска бързо поради липса на средства. Нерадостният и тежък живот на емигранта застига поета във Влашко. Той прекарва една много тежка зима в изоставена мелница в покрайнините на румънската столица. Споделя мизерията с Васил Левски, който оставя у него чувство на удивление и възхищение със способността си да понася изпитанията.
В следващите две години работи на различни места, пътува непрекъснато и поддържа връзка с революционната емиграция. В Букурещ започва издаването на свой вестник - Дума на българските емигранти. Заради идеите, които прокламира, е арестуван и лежи в затвора. Освободен е след застъпничеството на известните революционери Любен Каравелов и Васил Левски.
Ботев работи като печатар, за да се издържа, и пише огнената си публицистика във вестниците Свобода и Независимост. Сам издава и независим хумористичен вестник, наречен Будилник.
На общото събрание на Българския централен революционен комитет през 1874 година е избран за секретар за организацията. Работи като учител в столицата на Румъния и издава още един бунтовен вестник - Знаме. Тогава се жени за българката Венета, а година по-късно се ражда единственото му дете, дъщеря му Иванка.
През 1873 година Апостолът на свободата Васил Левски е заловен и обесен в София. Този факт нанася огромно поражение на цялата революционна дейност. Сам съкрушен от загубата, Ботев пише знаменитата си творба Обесването на Васил Левски, която остава връх в поетичното творчество, посветено на Апостола.
Кризата, в която изпада революционната организация със смъртта на Левски, изважда на преден план нуждата от здрава ръка, която да поеме делата на национално- освободителното движение. Тази ръка се оказва Ботевата и той оглавява организацията.
По време на емигрантската му работа в Босна и Херцеговина избухва въстание и за Ботев то се оказва събитие, което затвърждава убеждението му, че това е пътят, по който трябва да върви и родината му.
Започва организирането на най-масовия бунт в дългото робско битие на народа. Това събитие остава в историята като Априлско въстание. В подготовката му Ботев взима дейно участие като събира средства, оръжие и дейци, които да се включат в борбата.
Преждевременното избухване на масовия бунт оставя поета-революционер настрани от случващото се пред пролетта на 1876 година. Когато новината за кървавия погром над народната воля и жажда за свобода достига до Ботев, той решава да посвети живота си на един героичен подвиг, с който да остави своята следа в историята и народната памет и да намери своето място в редовете на борбата, както винаги е мечтал. Сам организира чета, оглавява я и потегля към България. В румънския град Гюргево четниците се качват на кораба Радецки като мирни пътници и на следващия ден го завземат, за да променят курса му към българския бряг.
Плавателният съд акостира на българския бряг при Козлодуй и четата от 120 души, под ръководството на Ботев, поема към Балкана. Очакванията да предизвикат въстание не се осъществяват. Ужасите на Априлското въстание са съвсем пресни в съзнанието на народа и четата остава самотна срещу османските потери. След няколко тежки боеве те се оттеглят в Балкана. На 2 юни 1876 година в близост до връх Вола куршум пронизва Ботев. Само на 28 години той записва името си сред безсмъртните, сливайки поезия и жизнен подвиг в едно.
Творчеството на Ботев е представено от едва 20 запазени стихотворения, събрани в малка стихосбирка. Тя обаче му отрежда място на гениален поет от световна величина. Заради неповторимото му поетическото майсторство, наследено от народната песен. Ботев, с безпогрешния си усет на гений, съзира огромното въздействие, красота и ритмичност на народните ни песни. Той осъзнава, че подчинявайки своето творчество на техните достойнства, ще направи стиховете си истински ценни. Преработва народни мотиви, заимства похвати и стихотворни техники от народното творчество е създава една неповторима амалгама от огнени идеи и неподражаемо стихотворно майсторство.
Стиховете му са гениални и заради идеите с общочовешко значение - за правото на свобода, която е изконна човешка и национална ценност; за любовта към родината; за живота, чийто смисъл е в борбата срещу потисничеството. Гениалността на Ботевите стихове идва и от неспокойствието на ума и сърцето на техния създател. Те са създавани обикновено за рекордно кратко време, почти нямат редакции, но винаги има повод за написването им. Те са родени от непосредствено събитие от живота на своя автор. Във всеки стих диша неспокойната Ботева душа.
Огромното въздействие на огнената поезия на Ботев се дължи както на самите поетически достойнства на стиховете, така и на житейската съдба на поета. Драмата на героичната епоха, в която живее и твори Ботев, минава през сърцето му, превръща се в негова лична човешка и творческа съдба, за да достигне до нас като съкровена изповед на един гениален ум и непокорно сърце. Тя е отражение на ума и таланта на една необикновена личност и това я прави толкова истинска. Прави я безсмъртна. Като всяка велика поезия.
Коментари