Датата 3 март 1878 година е толкова значима за България, че се е превърнала в национален празник. На тази дата се правят първите стъпки към създаване на независима българска държава.
В резултат на победната руско-турска война, България се връща на картата на Европа. Това е колкото велик и възторжен, толкова и труден процес, чиито задкулисни договорки остават скрити за широката публика. За българите това е краят на дълъг път до възвръщане на националната идентичност. Еуфорията обаче скрива добре от народа намеренията на всички участници в процеса, наречен Санстефански мирен договор.
На 3 март в Сан Стефано, на 12 километра от Истанбул, в договора, уреждащ статута на християните на Балканския полуостров, в точки от 6 до 11 са залегнали въпросите, свързани с българския народ.
Предвижда се България да бъде независимо княжество, което обаче плаща данък на султана. Княжеството трябва да се управлява от християнин и да има армия от местното население.
Границите на Санстефанска България се припокриват с тези на българската екзархия. Те са уредени 8 години по-рано със султански ферман. Включват Северна България, без северна Добруджа, дадена на Румъния, цялата Тракийска област без района на Одрин и Македония, без Солун и Халкидическия полуостров.
В последния момент тайните договорености на руската дипломация променят тези намерения. На мирния договор е даден характер на предварителен протокол, който може да бъде променен. Австрия, която възразява срещу договора, получава възможност да свика обща европейска конференция, която да уреди окончателно въпроса.
Очевидно Русия е била наясно с идеята за разделяне на България и не е възразявала срещу нея. Само подготвя условията за ревизия чрез статута на договора от Сан Стефано.
За Русия Санстефанският мир е дипломатически ход, който постига целите на войната. С победоносната война Русия дава доказателства на българите за волята си да бъдат свободни и си спечелва дълбоката благодарност към Освободителката.
Фактът, че това е договор, подлежащ на неизбежна ревизия, остава скрит за народа ни. Последиците от всичко, което е заложено в статута на първия мирен договор, са възприети от българския народ като намеса на Великите сили и недоволството се насочва към тях, а ореолът на Освободителката Русия се утвърждава.
Така Русия получава влиянието над балканските държави, към което винаги се е стремяла, а благодарната към нея и гневна на Великите сили България е политически плацдарм на руските интереси на Балканите.
Може да се каже, че договорът в Сан Стефано е само един елемент от пъзела на голямата игра между Великобритания и Русия, спечелен от руската дипломация.
За нас Санстефанският договор е началото на съграждането на Трета самостоятелна българска държава.
