Историята на хуните

хуните нападат великата китайска стена

Хунските племена са част от историята на света и по-точно от тази на Европа. Те се появяват на континента през 2-ри век, а през 5-ти създават своята държава, предвождани от своя велик владетел Атила. Смятани за неуки варвари, те постигали успехи за себе си, до които малцина са успели да се докоснат. Те се помнят и днес. Но, нека проследим тяхната история от самото началото - от племето хуни до Атила и Хунската империя.

Макар хуните да са населили земите ни през 2-ри век, сигурни сведения за появата им има чак от средата на 4-ти, когато следите им са засечени по долното течение на р. Волга. След няколко битки с други племена, някъде между 400 и 410 година, хунският народ се заселва в Панония. Те налагат контрол, благодарение на непознати дотогава техники, оръжия и хитрости. Създават си слава на свиреп, смел и безпощаден народ, който пази своето.

Като цяло, за хуните няма изключително точна информация. Носят се легенди за подвизите им в Китай, където нахлуват няколко пъти. Смята се, че Великата китайска стена е издигната за защита именно от племената.

В продължение на много години, до 4-ти век, хуните са се разделяли на малки групи, всяка със собствен водач. Тяхното пристигане в Европа е белязано от завземане на множество територии, битки, кръвопролития и славни победи.

Хуните били силни воини, тъй като от малки получавали такова обучение. Яздели от 3-годишна възраст. Всъщност, най-голямата им сила били конете, ето защо нямало човек от племето, който да не е отличен ездач. Не било от значение с какво се обличали те, необходимо било конете им да бъдат украсени с всякакви скъпоценности, злато и сребро. Отглеждали животни и ловували, за да се прехранват.

Тези воини, които се срещали с болката на най-ранна възраст, когато лицата им били порязвани с цел каляване, били и отлични стрелци с лък. Сами си ги изработвали от бреза и кост. Известни били с това, че можели да нанесат точен изстрел от 70 метра разстояние.

Хуните не се страхували от боевете, напротив. Атакували първи, използвайки ласо, за да отслабят позицията на противника или директно да го хванат и влачат, докато не умре. Този свиреп народ погубвал всичко и всички по пътя си, без значение дали става дума за деца, жени или мъже. Взимали каквото си поискат и премахвали всяка пречка по пътя си.

Съвсем логично, тази тяхна слава накарала противниците им да се страхуват.

След като се заселили в Панония, хуните подчинили германските племена, дори изисквали от тях да плащат данъци и назначили служители, които да ги събират. Разбира се, начело на племето имало вожд и това бил Руа, който след смъртта си бил наследен от племенниците си Атила и Бледа. Отначало, воините управлявали заедно, но след като и Бледа умрял (по сведения именно Атила го убива), Атила трябва да продължи сам. И го направил доста успешно, защото по време на неговото управление, хуните се превърнали в най-силния народ за тогавашното време.

границите на хунската империя

През 451 година, хуните се отправят към Западна Европа, за да завладеят територии и там, но опитът им е неуспешен, защото на пътя им се изпречват редица армии, които обединяват сили срещу тях. Събитието е известно като битката при Шалон, при която срещу хуните застават франки, бургунди, римляни и вестготи. През 452 година, обаче, Атила успешно разрушава Северна Италия, като дори прогонва тогавашния император Валентиниан.

Атила умира през 453 година в Панония. Точната причина за смъртта му не е известна, знае е само, че се е готвил за поход до Константинопол. По време на управлението си той значително разширява границите на Хунската държава.

Крахът на страната идва след като наследникът на Атила не се споразумява с другите си двама братя. По тази причина, управлението е разклатено и голяма част от племената се оттеглят и отслабват позициите си. Колкото и да опитват да удържат укреплението си, през 454 г. обединените готи, гепиди и римляни побеждават хуните в битката при р. Недао. Владетелят Елак – синът на Атила, умира в боя. Империята просъществува само 6 години.

Предлагаме ви няколко интересни и малко известни факта за Атила, чието име се помни и до днес.

1. Освен удивителен воин, Атила е бил възпитан и образован мъж

Никой не свързвал свирепостта на хуните с образование. Те били истински варвари, които плечкосвали всичко по пътя си. Атила, обаче, освен че не отстъпвал с умения на никого, притежавал по-различно образование и характер. Той бил подкрепян от роднините си, получил необходимото военно образование. Освен това, се смята, че Атила владеел прекрасно латински и готически език.

2. Първа стъпка в управлението

Когато Атила дошъл на власт, първото нещо, което направил било да се примири с римляните. Тогавашния император на Рим – Теодосий 2-ри, който се съгласява да плаща по 700 кг злато ежегодишно, само и само, за да не бъде нарушен мирът в страните. Едва няколко години след това си решение, обаче, Атила преценил, че народът на Римската империя не спазва уговорките по договора и предприел военни действия срещу тях. Малко преди хуните да нападнат, обаче, императорът се съгласил да плаща по 2100 кг злато и така битката била отменена.

атила е най-великият хунски предводител

3. Атила убива брат си

След няколко големи битки, хуните се завърнали в равнината Алфьолд. Сведенията за събитията, случили се там не са пълни, но според римски хроникьори, именно там Атила убил брат си Бледа, за да получи цялата власт на Хунската империя.

4. Атила и жените

Смята се, че през 450 година, сестрата на императора на Западната Римска империя – Хонория, сама изпратила пръстен на Атила с писмо, в което молила за помощ хунския вожд, тъй като й предстоял уговорен брак с римски големец. Тогава Атила вече имал не една, а няколко съпруги, но се замислил над молбата на момичето. Сметнал, че ако се ожени за нея, ще има власт на половината Западна Римска империя.

В крайна сметка, брак не се състоял, понеже не успяла да склони брат си и той я накарал да се омъжи за римлянина. Разбира се, Атила не се примирява с отмяната и предприема два похода към Рим, заради момичето.

5. Едно единствено поражение

През цялото си управление, Атила претърпява един единствен провал, който се е състоял през 451 година, когато армия от 200 000 хунски войни поела към Галия. Тогава, обаче, римляните се съюзили с вестготите и заедно се изправили срещу хуните. Това било едно от най-кървавите сражения, познати в историята, при което паднал и Атила. Той оттеглил войниците, но това било само привидно примирие, тъй като войнът нападнал Рим отново само година по-късно.

6. Атила водил скромен живот

Макар легендата да разказва, че Атила се стремил към трупане на все по-големи богатства и злато, това не било съвсем така. Да, воинът се грижел за хората си, поднасяйки им храната в сребърни прибори, но той самият не се хранел в такъв. Атила ядял от дървена чиния и то само месо. Чашата, от която пиел също била от дърво. Той не демонстрирал величието си, живеел скромно.

7. Не получава смъртта, присъща на воин

Макар около смъртта му нещата да не са съвсем ясни, има сведения, според които той загива по време на първата си брачна нощ с поредната си жена – Илдико. Двамата се женят през 453 година, сватбата е била в двореца на Атила и всички се веселили. На следващата сутрин, обаче, той така и не се появил и слугите били принудени да влязат в спалнята. Там открили мъртвото тяло на война, до което стояла новата му съпруга, плачейки и крещейки с цяло гърло. Те не открили рани по тялото му, но от носа му течала кръв. Някои сметнали, че именно Илдико е убила мъжа си, според други смъртта настъпила, заради прекомерната употреба на алкохол от предната вечер.

8. Мястото на гроба му не е известно

Носят се легенди са внушителното погребение на Атила. Той бил погребан в цели три ковчега – железен, сребърен и златен. Гробницата, в която бил поставен, била пълна с вражески оръжия. До ковчега били сложени куп бижута и скъпоценности. Всички, които подготвили и участвали в погребението, обаче, били убити, за да не могат да разкрият мястото на гроба. Има теории, според които той е положен в България.

Виж повече

Рейтинг

3
Общо 1 гласували
5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари