Боулинга е спорт на закрито или открито, който е много популярен в западния свят. Играта включва отбелязване на точки от търкалянето на тежката топка за боулинг и събарянето на кеглите. Въпреки че играта се споменава още в историята на Древен Египет, тя се става популярна през 19 век.
Боулинга може би е едно от най-основните умения, които детето учи. Събарянето на предмети с топка е развлекателна дейност в продължение на векове. Това удоволствие сега се изпълнява професионално – днес боулинга е спорт, който се играе както за състезание, така и за удоволствие.
Кратка история на боулинга
Първите писмени сведения за тази игра датират от Древен Египет, Финландия и Йемен. Има 300 ръкописи в Германия, в които се споменават по-ранни варианти на играта. Боулинга се радва на дълга история, водеща началото си от развлекателни дейности през 3200 г. пр. Хр. Германският историк Уилям Пеле пише за форма на боулинга, която достига от Англия до Америка през 1366. Въпреки това едва на 9 ноември 1895 се създават първите професионални стандартизирани правила за тази игра в Ню Йорк. Първата стандартна топка за боулинг е въведена за игра през 1905г. През 1914 Корпорацията Бранзуик разработва топката, която познаваме днес.
Факти за боулинга
Боулинга се играе на пътека, която е широка 105 см и е дълга 18 м и 28 см.; тя е оградена с полукръгли вдлъбнатини, наречени "канали". Има фал линия в началото на всяка пътека, която определя границите на областта, която играча не може да прекрачва.
Боулинга днес се възприема като физическо упражнение. Той се препоръчва, заедно с ходенето и вдигането на тежести за изгаряне на калории и загуба на тегло. Тази активност укрепва мускулите, които обикновено не се огъват. Играта включва разпъване на сухожилията, връзките и ставите на ръцете и краката. Това помага на играча да развива мускулен тонус.
При открития вариант на боулинга, той обикновено се играе на трева. В тази версия, играчите трябва да ударят три „пуйки” или кегли, да спечелят „пиле” или точка.
Системата за отбелязване на точки е уникална и малко объркваща за новите играчи. Отбелязването на точки включва „страйк” и „спеър”.
Една игра се състои от десет части, наречени фреймове. Един фрейм се състои от един или ако е необходимо два удара, за които състезателят се опитва да събори всичките десет кегли. В първите девет фрейма на играта, състезателят хвърля топката веднъж или два пъти. Ако успее да събори всичките десет кегли с първия удар на топката, състезателят е направил страйк, най-доброто възможно хвърляне. Той получава десет точки (броят на съборените кегли) плюс бонус от броя кегли, които успее да събори със следващите два удара на топката. Максималният резултат във фрейм със страйк е 30 точки: страйк последван от още два последователни страйка (10 + 10 + 10 = 30). Ако на пътеката има останали кегли след първия удар от даден фрейм, играчът има право на още един удар. Ако с този втори удар той успее да събори всички останали кегли, състезателят е направил спеър. За спеър се получават десет точки (броят на съборените кегли с два последователни удара) плюс бонус от броя кегли, които играчът успее да събори със следващия удар на топката. Максималният възможен резултат във фрейм със спеър е 20 точки: десетте точки от спеъра, последвани от още десет, ако състезателят успее да направи страйк в следващия фрейм (10 + 10 = 20). Максималният резултат в боулинга е 300 точки.
