Атила - царят на хуните

Из коридорите на насилствената история бликат редица разкази за Атила - царят на хуните. Той има репутация на човек с високи амбиции, който опустошавал всеки, който му се изправи на пътя. Армиите му преминали Европа и завладявали всичко, през което минавали. Това му дало прякора- Бичът на Боговете. Империята му се разпростирала от Централна Европа до Черно море и от р. Дунав до Балтика. Името Атила може би означава „Малкия баща” на готически.

Управлението на Атила е много интересно за историците, тъй като той е най-могъщият и последен владетел на европейските хуни. Управлява в периода 434 година до смъртта си през 453 година. Под властта на Атила хуните представляват най-страшната заплаха за Източната и Западната Римска империя. Интересен факт е, че той нахлува два пъти на Балканите, а втория път дори обсажда Константинопол.

Макар и да е велик предводител, империята на хуните рухва със смъртта на Атила. В Западна Европа образът му е свързван с много жестокости, докато в някои държави (Турция и Унгария) е смятан за един от най-успешните пълководци. Колкото и да е противоречив образът му, няма спор, че Атила е легендарна фигура в европейската история.

Историята на Атила започва в тази добре известна като прародител на много велики и яростни водачи - Монголия. Макар корените му да са под въпрос, се смята че Атила е принадлежал към групата на монголски или тюркски номадски племена от североизточна Монголия и Китай. Племето на Атила било едно от най-напредналите в местното производство и в разгръщането на внушителен брой оръжия.

През 434 Руа умира, оставяйки племенниците си Атила и Бледа да контролират всички хунски племена. Те наследили яростни, но разпокъсани групи. Атила се съсредоточил в обединяване на скитските племена. След пропаднал договор от 440 за мир с римския цар, Теодосий, през 441 Атила и Бледа нападат Балканите, завладявайки Сердика, Филипополис и Аркадиополис. През 445 Бледа умира. Има подозрения, че Атила го е убил, но така или иначе, Атила се превръща в неоспорван цар на хуните.

Според историците външният му вид бил типичен за хората от тази част на света. Имал голяма глава, мургав тен, малки, дълбоки очи, малко косми за брада, широки рамене и късо, квадратно тяло с непропорционална форма. По време на война пирувал, но след качването си на трона се превърнал в ментор за армията си. Редът на тогавашния ден бил хедонизма, а канибализма не бил нещо необичайно. Смята се, че Атила по неизвестни причини изял двама от синовете си, поднесени му от злобната му съпруга.

През 447 Атила подновява военните си походи и се насочва на юг. Побеждава римската армия на Арнегисклус без никакви проблеми. Преминава без да е възпрепятстван през Австрия и Германия, унищожавайки всичко по пътя си. Идеята му била да нападне Константинопол. Но Флавиус Константинус, който бил изградил силни стени около града, го възпрял. Междувременно варварите на Атила заминали на гуляй за убийства. Даже и монасите по манастирите не били пощадени. През 451 Атила пристигнал с армия, която била над половин милион човека. Завзел Мец и Орлеан. Римляните обаче били отчаяни и направили няколко съюза. В битката при Шалон той е победен.

Повечето императори по това време разчитали на голяма доза помпозност, но Атила бил съвсем различен от тях. При празненствата, на които присъствал, той пиел от дървена чаша, а на гостите си предлагал сребърни или златни. Дрехите му били също прости, но винаги чисти. Атила бил познавач на жените и имал няколко съпруги. Те винаги го съпровождали, заедно със скитския шут и мавританското джудже.

Атила умира през 453 в нощта на поредната си сватба. Има предположения, че е приел прекомерно количество алкохол, но от носа му шурва кръв и той се задушава от нея.

Синовете на Атила - Елак, Денгизик и Ернак влизат в конфликт. Разделени, те са победени и следващата година при битката при Недау те се разпръскват. Империята на Атила не го забравя. Макар да е управлявал не повече от 20 години, имиджът на Атила в историята и известната представа за него са базирани изцяло на насилствените му военни кампании.

В следващите редове вижте няколко от най-интересните факти, с които да запомните Атила - великият вожд на хуните:

1. Макар да не е напълно потвърдено, има данни, че Атила убива собствения си брат, за да завземе пълната власт. Само две години по-късно той предприема амбициозни нападения срещу Източната Римска империя.

2. Единственото поражение на Атила е в Каталуния - това се случва през 451 година, когато около 200 000 хуни превземат Галия, оставяйки след себе си пълна разруха. Същевременно обаче римският генерал Флавий Аеций се обединява с Теодорих I - краля на вестготите. Сформираната обща войска се изправя срещу армията на Атила в известно като Битката на народите сражение и побеждава хуните.

3. Макар да е бил жаден за злато, Атила живее много скромно. По време на пирове гостите му се хранели от сребърни и златни съдове и чаши, докато той предпочитал месото си върху обикновена дървена чиния. Подчинените на Атила не спирали да демонстрират колко злато имат, докато той залагал на по-семпли предмети.

4. Както бе споменато в горните редове, Атила не умира в някоя велика битка, а е открит мъртъв след първата си брачна нощ.

5. Никой не знае къде е гробът на Атила - според някои исторически сведения погребението на Атила е много внушително. Неговите войници нацапали лицата си с кръв и обикаляли с коне около тялото на великия вожд. Трупът му бил поставен не в един, а в цели три ковчега - златен, железен и сребърен, след което е погребан в гробница, пълна с оръжия от победените врагове. В гробницата му имало и много други ценности. Точното местоположение обаче остава мистерия за историците.