Ако сте решили да прочетете тази статия, носеща заглавието Историята на Хипократ, вероятно малко ще ви разочароваме, защото за нея наистина се знае твърде малко. Тя е забулена от мистика и се основава на предположения и догадки, а не на доказани исторически данни. Все пак ще се опитаме да хвърлим малко светлина върху живота на този човек, познат и като Баща на медицината.
Хипократ е роден през 460 г. пр. Хр. (или около тази година) на остров Кос, гръцки остров, намиращ се съвсем близо до познатия ни днес турски курорт Бодрум. Той израства като част от Асклепиадите. Това е общество от лекари, носещи името на Асклепий, познат от времето на Омир, които предават медицинските си познания от поколение на поколение, обвързвайки се с клетва това да се случва и занапред.
Първоначалните си медицински познания Хипократ наследява от своя баща, лекарят Хераклит, както и от цялото общество на Асклепиадите. Знае се, че Хипократ много е пътувал през живота си в търсене на нови медицински познания, както се знае и че има синове, на които ги предава.
По времето, когато е живял Хипократ, са съществували две главни направления в медицината - школата на остров Кос и школата на остров Книд. Докато школата на остров Книд разглеждала здравословното състояние на човека в схема, Коската школа имала строго индивидуален подход.
Онова, с което Хипократ допринесъл към нейния възход, е, че той настоявал заболяванията на болните да се разглеждат индивидуално, както и не вярвал на това, че те са причинени от зли духове или пък магии. Както се считало по онова време.
Хипократ бил убеден, че нарушеното човешко здраве може да се дължи или на конкретни атмосферни влияния (студено време, прекалено горещо и т.н.), или да има наследствен характер, или да има личен характер, като към личния характер вземал под внимание най-вече с какво се храни болният, дали е подложен на тежък физически труд и т.н. И макар да смятал медицината за изкуство, благодарение на него тя се отделя като самостоятелна наука.
Хипократ умира около 370 г. пр. Хр. в Лариса, оставяйки след себе си около 70 научни труда. Няма днес как да се знае колко от тях са наистина негови и колко на последователите му, но огромният му принос към медицината е безспорен!
Животът е кратък, занаятът отнема време, възможността е мимолетна, опитът е подвеждащ, а преценката - трудна. Това е известно твърдение на Хипократ, чиято работа оказва върху медицинската мисъл, в продължение на повече от 2000 години, влияние, сравнимо с това, което Аристотел оказва върху философията.
Хипократ става известен рано. Говори се, че един ден той бил извикан от жителите на град Абдерос в Тракия да се погрижи за философа Демокрит, който се смеел на всичко и бил смятан за луд. Хипократ слиза от кораба, намира Демокрит под чинар, близо до поток, заобиколен от книги и животни, които е дисектирал, и след това разбира, че смехът на философа, далеч не е признак на лудост, е признак на мъдрост.
Хипократ между медицината и философията
Връзката на медицината с философията, както се появяват в трактатите на Хипократ, е разнообразна, но за много коментатори реакцията срещу философската медицина се счита за голямата заслуга на Хипократ. В началото изкуството на медицината се смята за част от философията.
Поради тази причина намираме много философи, сред които най-известни са Питагор, Емпедокъл и Демокрит, познати в медицината. Но това е Хипократ от Кос, ученик на Демокрит - според някои - първият, който заслужава да бъде известен на поколението - той отделя медицината от философията. От този момент медицинското изкуство започва да се превръща малко по малко в наука. Но нека не забравяме, че добрият лекар е и философ.
Какво още трябва да знаем за живота на Хипократ? В младостта си, за да се освободи от обтегнати семейни връзки и да задълбочи медицинските си познания, той заминава за Египет, където лечители са достигнали високо ниво на специализация в медицинско-хирургичната област. Завръщайки се в Кос през 438 г. пр. Н. Е., Хипократ е отдаден на възстановяването на медицинското училище в града, развивайки поредица от възприятия, полезни за медицинската професия, като спазване на хигиенните правила, диалог с пациента в така наречените "инкубационни" стаи или изучаване околната среда и влиянието на климата върху хората.
Хипократ вярва, че тялото трябва да се третира като цяло, а не само като поредица от части. Той е първият, който точно описва симптомите на заболяването, включително симптомите на пневмония, епилепсия при деца.
Във визията на Хипократ лекарят е трябвало да помага директно на болните, да познава техните навици и, като внимателно изследва телата им, да не се крие зад неразбираеми божествени теории. Той вярва, че тялото се разболява, когато се появи дисбаланс в четирите вещества от човешкото тяло: черна жлъчка, жълта жлъчка, кръв и лимфа. Всяко от тези вещества е пряко свързано с елемент от Вселената и с атмосферно качество.
Следователно целта на медицината е да възстанови баланса. Друга концепция на Хипократ е, че всяка болест достига състояние на „криза“, след което или регресира, или се влошава, което в крайна сметка води до смъртта на пациента. Той също така твърди, че човешкото тяло има силата да лекува или да възстановява баланса между четирите настроения, което изисква почивка, здравословна диета, чист въздух и добра хигиена.
Хипократ е първият, който характеризира болестите като остри, хронични, ендемични и епидемични. Той включи редица нови медицински термини, включително рецидив, криза, разрешаване и обостряне.
Хипократовият корпус, с които е известен Хипократ, е колекция от над 60 творби, въпреки че някои от тях всъщност са написани от негови ученици.
Хипократ е първият документиран гръден хирург и откритията му са все още валидни.
Той обръщал голямо внимание на почистването на пациента и използвал вода и вино за почистване на раните. Най-важното постижение на Школата на Хипократ обаче е, че то е накарало лекарите да водят ясен отчет за наблюденията и подходите за всеки пациент, с идеята, че тези записи могат да бъдат полезни за бъдещите поколения.
По този начин той поставя основите на клиничната медицина. След няколко наблюдения той вярва, че болестите могат да бъдат тясно свързани със семейното наследство, природната среда, начина на живот и хранителните навици.
Неговите клинични методи се използват до седемнадесети век, когато медицината започва да се развива отново като наука. Освен модерен възглед за медицината, основан на внимателно наблюдение на пациента и неговата среда, Хипократ дава задълбочен морален урок чрез текст, известен като Хипократовата клетва. Въпреки че някои съвременни изследователи спорят дали този труд е написан наистина от Хипократ, или по-скоро от негови последователи, едно е сигурно - той има голяма сила.
В Хипократовата клетва са изброени моралните норми, които всеки лекар трябва да спазва при упражняване на професията си:
- задължението да предаде придобитите знания на ученици и студенти, положили една и съща клетва, за да позволи на медицината да прогресира;
- задължението да прави всичко възможно да се излекува всеки пациент;
- забрана за употреба на вещества и лечения, които могат да навредят на пациента;
- спазване на професионална тайна: лекарят може да не разкрива на друго лице какво е чул или видял, докато е посещавал пациента.
Мъдри мисли от Хипократ
- Както стана ясно, Хипократ е човек, който е изключително мъдър. Той е пътувал, чел и практикувал много. На това дължим и записани негови мъдрости, които винаги ще са актуални. Ето някои от тях;
- Душата е еднаква при всички живи същества, въпреки че тялото на всяко е различно;
- Природните сили в нас са истинските лечители на болести;
- Ако можехме да дадем на всеки човек нужното количество храна и упражнения, не твърде малко и не твърде много, щяхме да намерим най-безопасния път към здравето;
- Лекарят трябва да може да каже на предшествениците, да знае настоящето и да предсказва бъдещето - трябва да посредничи за тези неща и да има два специални обекта с оглед на болестта, а именно да прави добро или да не вреди.
Коментари