В Древен Египет обувките се изработвали от папирус. В началото те се носели само от фараона и приближените му. Съпругата на фараона обаче не била смятана за негова приближена и ходела боса.
Цената на такива сандали била във възможностите само за държавния глава. Херодот описва, че за изработването на един чифт от тези сандали за фараона, заминавал годишния доход на среден град.
На Египет се дължи и изобретяването на тока, без който сега трудно можем да си представим обувките. Но обувки с ток носели не фараонът или жреците, а обикновените селяни, на които той служел за опора при придвижване по разораната земя.
Знатните римляни първо носели на краката си нещо подобно на ръкавица, като за всеки пръст си имало място. После заимствали от гърците сандалите. Те ги модернизирали, започнали да ги украсяват с бродерии и метални украшения.
За плебеите имало специални обувки, различни били и за философите или за посещения в Сената. За целомъдрените дами били предназначени затворени обувки, а леките жени носели отворени сандали – за да покажат красотата на своите крака.
Голям принос в историята на обувките имат и гръцките куртизанки. По техни поръчки обущарите набивали гвоздеи в обувките, така че те да оставят следи с надпис „следвай ме”.
Колкото и да е странно, законодател на модата в епохата на барока станал френски офицер, носещ ботфорти – тежки и високи кожени ботуши, задължително с токове.
Високите токове били необходими, за да може при езда кракът да се закрепя по-здраво съм стремето. Но на мода били не само военните ботуши, но и светските.
Така било до края на XVII век, когато се появили прилепващите по крака трикотажни чорапи и дошла модата на обувките. През 1690 г. на мода вече били обувки на толкова висок и тънък ток, че дамите можели да ходят с тях, само като се опирали на бастун.
За да не изостават мъжете от модата, и те носели обувки с ток. Императорите започнали да издават специални укази, които определяли височината на тока на обувката по съсловия.
Естествено, най-високите токове били привилегия на членовете на кралското семейство и аристокрацията. Тогава се появил червеният ток, който отличавал дворянското съсловие от всички останали.
Френската революция лишила дамите от токовете за почти 50 години. Обувките от епохата на Наполеон напомнят на познатите балетни пантофки.
Европа била охваната от идеята за опростен начин на живот. Лекарите, философите и интелектуалците повели борба срещу вредните за здравето корсети и тесни обувки с висок ток, и, колкото и да е странно, възгледите им победили.
По парижките улици започнали да се разхождат късо подстригани дами, с рокли от тънки платове и обувки с ниски подметки. На нововъзкачилия се император Наполеон такава мода не му се харесала.
Модните тенденции направили обратен завой и в гардеробите на парижките красавици се завърнали корсетите и кринолините. Токовете обаче останали в немилост.
Това било, защото в тези времена умението да танцуваш добре се е считало за задължително, а няма по-удобна обувка за танците от копринените обувки с тънка кожена подметка.
Двадесети век бил времето на триумфа на обущарите. През този период били измислени толкова много и различни модели, колкото не били направени за цялото време до тогава.
Натуралният каучук повишил водонепропускливостта на подметките и обувките станали по-практични. След Втората световна война били открити и капронът и полиетиленът.
Днес нов модел обувки има средно живот около девет седмици. Освободени от техническите ограничения, обущарите и дизайнерите могат да творят всичко, каквото поискат.
