Най-високо в южната страна на хоризонта се намира зодиакалното съзвездие Дева. То се вижда много добре през пролетните нощи. Заобиколено е от Везни, Гарван, Лъв и Косите на Вероника.
В гръцката митология това съзвездие е олицетворение на богинята Деметра. Ето коя е тя и каква история разказват за нея митовете.
Деметра в гръцката митология
Богинята Деметра е важно божество в митологията, защото отговаря за плодородието, земеделието и на Деметра хората дължат уменията да обработват земята. Без нейната животровяща сила нищо не би поникнало и родило плод.
Деметра е и богиня за зараждащия се живот, което се обяснява от нейната много човешка история - скръбта на една майка, чиято единствена дъщеря е отвлечена от бога на подземното царство.
Митът за отвличането на Персефона и скръбта на Деметра
Преди науката да обясни на човечеството смяната на сезоните, това правела митологията. Една колкото трагична, толкова и правдоподобна легенда обяснява идването на зимата. Историята е за Деметра и Персефона.
Отвличането на Персефона от Хадес
Хадес, богът на подземното царство, харесал дъщерята на Деметра - Персефона за своя съпруга и я отвлякъл с помощта на богинята Гея. В продължение на 9 дни Деметра търсела дъщеря си и на десетия разбрала от бог Хелиос, че Хадес я е отвел в подземното царство с лодката си.
В скръбта си Деметра се отрекла от света на боговете и скитала между хората, пренебрегвайки задълженията си на богиня на плодородието. Нищо не растяло от земята и тя започнала да изглежда като пустиня.
Скитайки, Деметра стигнала до град Елевзин и край стените му седнала под едно маслиново дърво, където я открили дъщерите на царя и я отвели при баща си. Това не намалило нейната печал. На Земята настанал глад и мор, хората не пренасяли жертви на боговете.
Тогава върховният бог Зевс наредил на Хадес да пусне Персефона да се върне при майка си. Не можел да не изпълни тази заповед Хадес, но преди Персефона да тръгне, той дал на младата си жена зрънце нар - символизиращо брачните връзки. Глътвайки зърното, Персефона не можела повече да изостави и забрави своя съпруг.
Зевс наредил две трети от годината Персефона да прекарва с майка си, а една трета да бъде отново при мъжа си в подземното царство.
Деметра се успокоила, но в продължение на 4 месеца всяка година тя се натъжавала, щом Персефона поемала към подземното царство на Хадес. Тогава нищо не цъфтяло, не раждало плод и настъпвала зимата.
Напролет, когато Персефона се завръщала, цялата земя се усмихвала заедно с Деметра и изоблино раждала своите плодове.
Установявайки се в Елевзина, на 30 километра от Атина, Деметра посветила хората в тайните на земеделието. Жителите построили храм в нейна чест и организирали Елевзинските мистерии, пресъздавайки случващото се, когато Персефона напускала майка си и когато се връщала при нея.
Значението на мита за отвличането на Персефона
Този мит не просто разказва една трогателна чисто човешка история за скръбта на майката Деметра. Той разказва и за безценните дарове на Персефона за хората.
Гръцката дума за зърнена култура е dimitriaka. Деметра в Римската митология се нарича Церера, откъде идва понятието на зърнени култури на латински. Това обяснява, че Деметра е завещала на хората своите дарове - култивирането на зърнените култури и раждането на живота всяка пролет, съвпадащо с връщането на Персефона от подземното царство. Тези две безценни дарения са взаимно свързани - хлябът осигурява живота и е самата негова същност.
Коментари