Няма как да не сте чували за старогръцкия Бог Дионис - божеството, което се свързва с умиращата и пробудилата се за нов живот природа, с плодородието, с религиозния екстаз и с античния театър.
Но вероятно, подобно на неговия латински аналог Бог Бакхус, вие бихте свързали Бог Дионис най-вече с лозарството, гроздобера, виното и веселието.
Да, виното от край време е любима напитка на хората.
Преди хилядолетия червеното вино се е използвало като лекарство срещу редица здравословни проблеми като нарушено храносмилане, следродилни болки, използвано е като антисептик за рани, считано е за средство за подмладяване и дори е служело за афродизиак.
Днес вече знаем, че то не притежава чак такива магически сили, но също така знаем и че няма нищо по-хубаво от чаша качествено отлежало вино. И си спомняме за Бог Дионис.
Именно с него са свързани и Дионисиевите празници, познати и като Дионисии, които се честват от много средиземноморски и балкански култури, но са на особена почит в Гърция. Това са празниците в чест на Бог Дионис, на виното, на театъра, лудостта и екстаза.
Ето какво казва за тях професор Богдан Богданов, учредител на НБУ, дългогодишен преподавател в СУ по старогръцка литература и култура, автор на над 200 книги и който, за съжаление, вече не сред нас: „Елинското пространство познава най-малко пет Дионисови празника. Четири от тях са атински - празнуваният с процесия на Ленеите и Антестериите в Атина бог на виното, празнуваният с жертва на козел и процесия с фалос селски Дионис и Дионис Елеутереус, който идва в града с голяма процесия от север по време на честваните през април Градски Дионисии, когато се уреждат театрални състезания.
Петият Дионисов празник, в дорийски и еолийски области, т.нар. Агрионии е на менадите, жени, които напускат градските пространства и се отдават на буйно тайнство с канибалски фантазии и изстъпления, които са ни познати най-вече от Еврипидовите "Вакханки".“
В началото на годината, а именно януари-февруари, се провеждат 3-дневни фестивални игри, известни и като Ленайски игри ( споменатите от проф. Богданов Ленеи), които се свързват с приготвянето на по-специални вина и по време на които са представени няколко комедии и 2 трагедии, но сатирата е недопустима.
Припознати като най-старите празници от Дионисиите, Анестериите се провеждат след приключването на Ленайските игри, обикновено в края на февруари и началото на март. По време на Анестериите от морето до града се пренася статуя на Бог Дионис и се отваря новото вино.
В края на март и началото на април се провеждат Градските Дионисии, които са известни и като Големи Дионисии и продължават седем дни. Те се свързват с тържествени процесии, организиране на състезания, театрални постановки и имат подчертан карнавален характер.
През декември се провеждат селските (малки) Дионисии, представляващи споменатите фалически шествия, отново имащи карнавален характер.
Менадическите Дионисии спадат към мистериалните празници на Дионис, за които е характерно, че участниците в тях често изпадат в екстаз вследствие на прекомерната употреба на вино или дори халюциногени.
Ето и още нещо интересно. В своя научен труд носещ името „Кукерски игри, Дионисиевите празници и атическият театър и драма“, професор Богдан Богданов прави връзка и между Кукерските игри, които честваме в България и Дионисиевите празници. Той твърди, че :„От типологическа гледна точка между театралните представления на Градските Дионисии и на Антестериите има подобно отстояние, каквото откриваме между градската театрална култура и Кукерските игри в съвременна България.
Голямата разлика е, че те не са в действителни отношения помежду си, не си влияят взаимно и не са елементи на единен празничен цикъл, както това е станало и външно, но и вътрешно в атическия театър с развиването на т.нар. сатировска драма.“
Струва си да се замислим, нали?
Вижте още за връзката на цар Ликург и гнева на Дионис.
Коментари