Гръцката митология и антична Гърция привличат интерес от незапомнени времена. Този интерес няма и да престане, защото митовете и легендите продължават да омагьосват и малки, и големи.
Една от най-любопитните личности в гръцката митология е Хадес. Легендата за подземното му царство е все така атрактивна и днес. Причината може би е общочовешката тематика за смъртта – естествен процес, който е най-голямата загадка от дълбока древност.
Гръцката митология разказва, че Хадес е богът на смъртта и владетел на подземното царство. Негови братя са Зевс и Посейдон. Тримата братя победили титаните и властвали по равно – над морето властвал Посейдон, над небето – Зевс, а над подземието – Хадес. Богът на подземното царство и до днес е един от най-мистичните олимпийски богове – за него не се знае много. Според някои легенди той бил справедлив бог. Влезе ли смъртен в царството му, Хадес или го награждавал за живота му приживе, или го наказвал за него.
Какво обаче е подземното царство – то носи името на своя бог, а според гръцката митология, това е мястото, на което отиват душите след смъртта. Гръцката идея за живот след смъртта е, че в момента на физическия край душата и тялото се разделят. В царството има 5 реки, които са видими за живеещите в него. Имената им асоциират емоциите, свързани със смъртта. Стикс е реката на омразата, Ахерон – реката на болката, Еридан е небесната река, Кокит – реката на плач, Лета – реката на забравата, Мнемозина – реката на спомените и Пирифлегатон – огнената река.
На входа на подземното царство живеят Тъгата, Тревогата, Болестите и Старостта. Там живеят и Страхът, Гладът, Смъртта (Танатос), Агонията и Сънят. Близо до входовете има и много зверове – горгони, кентаври и други. Душите, които влизат в подземието, носят монета под езика си, за да платят на Харон да ги преведе през реката. Някои обаче не преминават – това са душите на непогребаните, които не могат да преминат преди тялото им да бъде заровено. След реката портите на подземието пази Цербер.
Царството на мъртвите е разделено на различни области. В Асфоделовите полета отивали онези, които не били нито добри, нито лоши. В Елисейските полета били изпращани душите на героите и добрите; а в Тартар изпращали злите.
Легендите за подземното царство на Хадес гласят още, че много души избирали да отпият вода от река Лета – реката на забравата, за да забравят за живота си на земята.
