Повечето диктатори са толкова противоречиви личности, че мнението за тях се колебае от въздигане и възхваляване до пълно отричане и обвинения в огромни престъпления.
А когато става въпрос за най-многолюдната нация в света - Китай, значението на успехите или загубите е наистина огромно. С нашите мащаби на мислене ни е трудно да си представим, че политиката на един човек може да доведе до смъртта на 75 милиона човека, но за китайския лидер Мао Дзъдун се сочи точно такава цифра на погубени животи в резултат на вземаните от него управленски решения.
В Китай все още много хора го смятат за обединител на Китай след бурната епоха на граждански войни; лидер, който налага ред и връща самочувствието на китайците като вековна цивилизация.
Сред основните му политически решения са Големият скок напред и Китайската културна революция, мненията за които са най-често в двете крайности. Големият скок напред е серия от икономически политики в периода 1958-1961 година, целящи да превърнат Китай в икономическа сила, но резултатът е насилие и глад, убили милиони.
Културната революция е последица от близо вековно унижение на Китай от страна на Япония и Запада. Тя е отговорът на Мао на тези политики и опит да прочисти партията и държавата от кариеристи, конформисти, създавайки новия социалистически човек. Този опит също е платен със смъртта на много хора.
Затова Китай и светът ще продължават да се люшкат между убежденията, че става въпрос за опасен психопат, заел най-високия пост в държавата, и революционер и визионер, който променя Китай към добро. Истината вероятно е някъде по средата.
Пътят на Мао Дзъдун към най-високият пост и най-важните моменти от него могат да помогнат на всеки да си създаде своя представа за Мао.
Биографични бележки на Мао в ранните му години
Човекът, който оставя своя следа върху китайската и световната история, е с беден и скромен селски произход.
Роден е на 26 декември 1893 година в Шаошан, малко селце в провинция Хунан. Баща му е земеделец и суров конфуцианец, а майка му е будистка, мила и любяща жена.
Бащата успява с прекупуване на земя и даване на пари назаем да осигури добър стандарт на живот на семейството и те могат да си позволят да изпратят малкия Мао на училище. В местното училище той прекарва 5 години, после учи в Чанша, недалече от дома си. В училище има трудности в изучаването на езици. Не успява на научи дори официалния мандарин.
Мао е оженен от баща си още на 14 години за една своя братовчедка -Лю Угу, която е 4 години по-възрастна, но Мао не иска изобщо да се докосне до съпругата си, дори отказва да дели една стая с нея. Скоро след сватбата бяга от дома си и отива да живее при приятел, а Лю е опозорена и не смее да излезе от дома на Мао. Предполага се, че тя остава там като конкубина на бащата на Мао, но умира на 20 години от дизентерия.
При започване на Синхайската революция срещу династия Цин през 1911 година Мао се включва в революционната армия. След установяване на републиката се връща в училище и през 1918 година завършва гимназия.
На следващата година отива в Пекин заедно със своя учител Ян Чанджи и се запознава с дъщеря му Ян Кайхуей. Става библиотекар в университетската библиотека. Там попада под ръководството на един от двамата основатели на китайската компартия Ли Даджао. Мао се записва в университета, после се връща в Чанша и става директор на училище. През 1920 година се жени за Ян Кайхуей. Имат три деца.
През 1930 година Ян Кайхуей е заловена с децата си от правителствените сили и екзекутирана. По това време Мао Дзъдун вече живее с третата си жена.
На следващата година Мао участва на конгреса на комунистическата партия в Шанхай, а след 2 години вече е един от петимата комисари.
През 1925 година го избират за изпълнителен директор на шанхайския клон на партията.
През 1927 година Мао организира въстанието на есенната жътва и по-късно създава Китайската червена армия.
С партизански методи в началото, скромната, но ефективна армия прераства в националноосвободителна. Бойците на армията печелят битки и след дълги граждански и международни войни на 1 октомври 1949 година е основана Китайската народна република.
От 1943 година Мао е неин председател. Той управлява Китай и партията до смъртта си през 1976 година.
Факти и събития от управлението на Мао
Държавният департамент на САЩ изчислява, че по време на поземлената реформа са убити повече от 1 милион човека, а по време на контрареволюционната кампания около 800 хиляди.
Сам Мао изнася информация, че между 1949 и 1953 година са убити 700 хиляди китайци. Заради провежданата политика на публична екзекуция на земеделец във всяко селище, броят на жертвите е между 2 и 5 милиона. Предположенията са, че между 4 и 6 милиона са изпратени в трудови лагери., където много от тях загиват. Той обяснява тези убийства като необходими за защита на властта.
През 1951 година Мао Дзъдун започва чистка в градовете, за да премахне корупцията. Загиват около 700 хиляди човека.
Първият петгодишен план, започнат 1951 година, цели края на китайската зависимост от селското стопанство и целта е превръщане на Китай в световна сила. Успехът е налице, построени са индустриални комплекси с помощта на Съветския съюз и това води до втори петгодишен план. Големият скок напред е извършен през 1958 година, а Мао предприема масова колективизация. Зарази грешни политически решения настъпва глад, който струва живота на около 30 милиона китайци.
Интересен момент от политиката на Мао Дзъдун е кампанията на стоте цветя. Това е право за изразяване на лично мнение по отношение политиката на партията и в началото то е либерално. Няколко месеца по-късно партията променя позицията си и започва преследване на инакомислещите и критиците. Около половин милион човека са преследвани в тази кампания.
Тъй като на младини става жертва на уреден брак, Мао стои на твърди феминистки позиции. Той смята, че жените трябва да имат равни права с мъжете, да ходят на училище, да се развеждат и да получават наследството на мъжете и бащите си. Мао прави серия от реформи в Закона за браковете. Уредените бракове са обявени за незаконни, минималната възраст за женене става 18 години за жени и 20 години за мъже. Жените получават право да се развеждат и женят по свое желание, както и да придобиват собственост.
Мястото на Мао Дзъдун в историята на света и на Китай
Колкото и странно да звучи на фона на погубените милиони китайци, Мао Дзъдун рязко подобрява живота на своите сънародници. Когато идва на власт, средната продължителност на живота в Китай е 36 години.
Здравеопазване на практика няма. Комунистическата власт под ръководството на Мао Дзъдун подобрява здравните услуги и ги прави безплатни, започва кампании сред народа за повишаване на хигиената и ролята на грижите за здравето. След 20 години средната продължителност на живота в Китай се вдига до 64 години.
Това прави Мао почитан от обикновените хора, чийто живот се подобрява значително. Към него все още има жив култ в Китай и неговите постижения се помнят. Историята е по-сурова към Мао и го слага сред най-смъртоносните диктатори, виновни за смъртта на много хора.
