Днес това, което светът знае за Северна Корея е, че диктаторският режим в най-затворената страна в света пълни главите на хората с омраза към САЩ. Как пропагандата успява да действа толкова ефективно?
Не всеки се замисля върху този въпрос, но причините се коренят най-вече в колективната памет на корейците за времето на корейската война, когато САЩ изравняват Северна Корея със земята.
Корейската война е в историята от 67 години, но и до днес продължава да определя живота и мисленето на севернокорейците. На практика тя все още не е приключила, няма мирен договор и повече от 6 десетилетия действа военно примирие.
Наричат войната първият горещ конфликт в рамките на Студената война и това наистина е така, но за корейците войната е преди всичко ужасна трагедия, в която загива 20 процента от цялото население на Северна Корея и това е напълно реален факт.
Имало е дори планове войната да свърши за няколко дни с хвърлянето на 30 до 50 атомни бомби и превръщането на границата между Северна Корея и Китай в непроходима радиоактивна зона.
Нелицеприятните исторически истини са забравени отдавна на Запад, но в Северна Корея помнят и масовите кланета на стотици цивилни граждани, бягащи от войната.
Затова днес там една пета от населението служи в армията. Това прави севернокорейската армия една от най-големите в света.
Войните могат да направят много неща с народите. Какво още е направила тази война с народа на Северна Корея, а и с нейния противник Южна Корея?
За да се отговори на този въпрос трябва да се разгледа историята на Корейската война.
Състояние на световната политика преди Корейската война
В края на Втората световна война Корейският полуостров е окупиран от съветските войски в северната част и американските в южната част. Съветският съюз обявява война на Япония през 1945 година в самия край на световната война.
5 години по-късно бившите съюзници напускат полуострова. Тогава комунистическият диктатор в Северна Корея Ким Ир Сен започва своята инвазия на юг по продължение на 38 паралел. Целта му е завладяване на Южна Корея, обединение на двете държави и превръщането им в една комунистическа държава.
Има данни, че Сталин е бил съгласен с плана. Китай и Съветският съюз, които са поддръжници на Северна Корея, изпращат военни съветници, оръжие и пари. Пряко участие с войски е отказано от Съветския съюз заради опасения от сблъсък на двете свръх сили, тъй като САЩ изпраща войски, заедно с Великобритания, Австралия, Канада и други държави в помощ на Южна Корея.
На 25 юни войските на Ким Ир Сен преминават 38 паралел, разделящ Корейския север от юга. Войната започва с нападение на армията на Северна Корея, защото Ким Ир Сен смята, че само с война може да наложи комунистическата диктатура в южната част и да обедини двете Кореи.
ООН взима решение да подпомогне юга, макар че Съветският съюз саботира работата му и пречи на налагането на решенията. Войната върви по план за Северна Корея, а нейните въоръжени сили имат пълно надмощие на южнокорейските.
Съветът на сигурност на ООН приема нова резолюция за незабавно прекратяване на войната и оттегляне на войските на Севера, при което Индия, Югославия и Египет се въздържат да гласуват, а Съветският съюз изобщо не се явява на заседанието. Взето е решение САЩ да изпрати военновъздушни и военноморски сили в помощ на Южна Корея.
ООН се намесва с предложение за общи действия, като бъде използван флагът на организацията срещу войските на Северна Корея. Първоначално помощта на САЩ е напълно недостатъчна и американските войници са изтласкани към северозападната част на полуострова, където издигат укрепление в така наречения периметър Пусан. Защитната линия трудно удържа атаките, докато пристигнат сериозни подкрепления.
И макар първите сблъсъци да са били изцяло в полза на Северна Корея, която преодолява южнокорейската съпротива и превзема Сеул, САЩ не се отказва и президентът Труман дава на главнокомандващия генерал Макартър пълна свобода на действие.
САЩ извършва военноморска атака в пристанищният град Инчон и това обръща хода на Корейската война. Комунистическите сили започват да отстъпват, постепенно севернокорейските изтребители са унищожени, а бомбите над севернокорейските градове започват да валят.
Американците бързо превземат Сеул и продължават на север към 38 паралел. Армията на Северна Корея отстъпва дезорганизирано. Малко по-късно американската армия влиза в Пхенян.
Всички тези събития се наблюдават с тревога от Китай. Лидерът Мао Дзъдун си дава сметка, че една обединена Корея под американско влияние ще се превърне в плацдарм за американските ядрени оръжия срещу Китай. Мао не смята да допусне това.
Американците решават да прекъснат връзката между Северна Корея и Китай, като овладеят района на река Ялуцян, но са пресрещнати от китайски войски. Макар че Мао казва, че това са доброволци, сражаващи се за свободата на Северна Корея става ясно, че това е червената гвардия на Пекин.
САЩ и ООН са разгромени, но китайците бързо се изтеглят. Американските военни самолети са атакувани от реактивни изтребители на Китай, които надминават американските по мощ и маневреност. По-късно става ясно, че това са съветски Миг- 15 с руски пилоти.
При отстъплението си американците унищожават инфраструктурата, за да не попадне в китайски ръце, и изоставят цивилното население на съдбата му в тежки зимни условия. Това е най-голямото поражение на американците в началото на ХХ век.
Китайците предприемат и второ масирано военно настъпление, с което помитат силите на САЩ и ООН. Генерал Макартър иска позволение да използва ядрено оръжие, но искането е отхвърлено. Той открито критикува президента, но накрая е пенсиониран и мястото му се заема от генерал Риджуей.
Военните действия не са прекратени, макар че се правят опити за преговори още от 1951 година. Промяната настъпва през 1952 година, когато Дуайт Айзенхауер печели президентските избори. Той идва на власт с предизборна кампания, в която обещава край на Корейската война и отхвърля предложението за нови военни операции при заемането на поста.
През 1953 година най-после е направен пробив в мирните преговори и е подписано споразумение за прекратяване на огъня и размяна на военнопленници.
Окончателен мирен договор така и не се подписва и двете Кореи и до днес са с неустановен статут, тоест на практика са в състояние на война.
След края на Корейската война
Корейската война е регионален въоръжен сблъсък между разделените северна и южна част на Корейския полуостров, но фактор за нейното избухване е конфронтацията между двете основни сили в студената война - Съветският съюз и САЩ. Войната съдейства за разделението и напрежението на полуострова, което е факт и днес.
Южна Корея постепенно поема по демократичен път и се превръща в напреднала икономически държава след отхвърляне на неофашисткия режим.
Северна Корея става затворена тоталитарна държава с неофициално монархично управление, подобно на фараоните в древен Египет.
Въпросът относно бъдещето на Корейския полуостров все още стои на дневен ред и обединението на двете части на полуострова и днес е живо като идея, ако единната държава тръгне по демократичен път на развитие.
Коментари