Едва ли ще стане чудо, ако балсамираното тяло на Ленин напусне своя стъклен саркофаг от мавзолея на Червения площад в Москва. Неговият ум – двигател и пръв ръководител на Октомврийската революция – ще се запази, нарязан на 31 хил. тънки резенчета.
Резенчетата от мозъка на Йосиф Сталин са поставени върху стъклени плочки и се пазят зад три заключени врати. Всяка врата е обкована с метал и снабдена с алармена инсталация. Стаята е с номер 19 и се намира в Московския мозъчен институт.
Парчета от сивото вещество на Владимир Маяковски, поета революционер, който приключи земния си път със самоубийство, са в съседната стая. В близко помещение е и мозъкът на физика и дисидента Андрей Сахаров.
"Никой човешки мозък не е бил изучаван толкова подробно и продължително, колкото този на Ленин", казва Олег Адрианов, който е работил в института цели 32 години. Твърди се обаче, че вождът на пролетариите е бил болен от сифилис и мозъкът му бил жестоко засегнат.
Пролетарският вожд Владимир Илич умира на 31 януари 1924 г. През август същата година е открит неговият мавзолей на Червения площад в Москва.
В него е експонирана мумията му. Мозъкът му пък прекарва две години във формалдехид. Никой не знаел какво да прави с него, пише в. "Минаха години".
Решение за неговото изследване е предложено от германския невролог Оскар Фогт. По-нататък научната работа продължава десетилетия наред, но първите данни от проучванията бяха публикувани едва след падането на комунизма. Главното заключение на поколения учени е едно: в Лениновия мозък няма нищо особено.
Неговото тегло е доста скромно – само 1340 г. Това означава, че е по-лек от мозъка на великия писател Иван Тургенев – 2102 грама, но по-тежък от мозъка на френския романист Анатол Франс – около 1 кг.
