Асоциациите, които предизвиква Втората световна война, са бомбардировки, разрушения, смърт за много хора. Измежду тези представи се губи тихият ужас от войната, който представляват концлагерите на смъртта.
Те са създадени на територията на някои окупирани държави от Третия райх като Полша, но не са ново явление. Такива места за човекоизтребление има и в Германия и те са първите, създадени още след идването на Адолф Хитлер на власт през 1933 година.
Като феномен лагерите на смъртта нямат аналог в световната история. Това са не просто места за убиване на хора, които се числят към враговете, а за обезличаване и смазване на човешката психика и за промяна на естествената природа на човека.
В същото време са и поле за изява на стоицизма и издръжливостта на човешкото същество, както и на силата на духа и волята за живот.
Човешката популация може да научи много за себе си, изучавайки архивите на тези институции и това знание дава повече от всякакви научи изследвания и експерименти.
Всъщност концлагерите са един гигантски античовешки експеримент, който дълго ще проучваме и обясняваме. Паметта на жертвите изисква това усилие от потомците. Паметта за подобни събития трябва да се съхрани грижливо, за да бъде гарант, че те няма да се повторят.
Създаване на концентрационните лагери в Германия 1933-1945 година
Скоро след идването на Адолф Хитлер на власт през 1933 година започват да се появяват първите концентрацонни лагери. Основната им характеристика е изолацията на хората, робската им експлоатация и унищожаването на всички, посочени от фашистите като врагове на немския народ.
Лагерите са институции, създадени от държавата с правителствено финансиране. В основата им седи Наредбата за опазване на държавата и нацията, издадена на 28 февруари 1933 година.
Изпращането в концлагер става без присъда и без определен период от време.
Разположението на тези лагери е предвидено близо до големи производствени предприятия и кариери, където лагерниците да работят робски и производството да бъде бързо доставяно до мястото, за което е предназначено.
В самото начало концлагерите са място, където инакомислещите да бъдат превъзпитани. В периода от 1940 до 1945 година те са начин за убиване на много хора.
Гладни, болни, сред бой и нечовешко отношение, лагерниците работят тежък непривичен труд в невероятно трудни условия. Тъй като няма кой да тегли каруци или тежки предмети, тази работа се върши от затворниците. За всяко отклонение или невъзможност да се изпълни искането са прилагани брутални наказания.
В лагерите се извършват и всякакви медицински експерименти, като повечето завършват със смъртта на лагерниците, подложени на експеримента. Отделно много от тях са наказвани със смърт за различни провинения.
Основна особеност на концлагерите е психическата преса върху затворените там. Първото нещо, което човек, попаднал там, губи е името си, вещите и идентичността си. Всеки получава номер и затворнически дрехи. Така престава да бъде личност, а животът му е само номер и няма никаква стойност.
В лагерите са изпращани и деца. В някои лагери има отделения за непълнолетни, има дори новородени, попаднали там с родителите си. Много от децата умират още преди да пристигнат в лагера. С тях също са извършвани медицински експерименти.
Кои са най-известните лагери на смъртта?
Първият концлагер е създаден през март 1933 година в Дахау, Бавария. Той става моделът, по който после се устройват останалите лагери, най-напред в Германия, а после в някои от завладените страни.
Лагерът в Дахау е построен върху избран терен в блатиста местност, който се отличава с планински нездравословен климат, тежък особено през есенните и зимните месеци.
Първите затворници са от политическите опоненти на управляващите, сред които има и комунисти; евреи; хомосексуалисти; свидетели на Йехова и криминални престъпници.
От 1940 година в лагера са изпращани и затворници от окупираните европейски страни. В него е центърът за унищожение на духовенството, особено на полските духовници след окупацията на Полша. Около 250 хиляди поляци преминават през този лагер като 10 хиляди от тях губят живота си там.
Смята се, че за около 12 години, до 1945 година в този лагер са умрели около 150 хиляди човека.
Друг известен лагер на смъртта е Бухенвалд. Той е построен в Тюрингия, близо до Ваймар. От 1937 до 1945 година през него преминават около 250 хиляди затворници. Първите са комунисти, социалдемократи, евреи, хомосексуалисти и последователи на религиозни учения, както и престъпници. Скоро след това в лагера биват докарани поляци, чехи, словаци, австрийци, а също и цигани.
Лагерниците полагат каторжнически труд, прокопавайки тунели към фабриките за боеприпаси. В този лагер се извършват и медицински експерименти.
Лагерът Заксенхаузен е построен на около 30 километра от Берлин и функционира от 1936 до 1945 година. Затворниците произвеждат керамични павета. Това, което се прави в други лагери, е практика и в този. В лагера има газова камера, крематориум и място за екзекуция. През този лагер преминават 200 хиляди човека.
Друг тип лагери са тези за незабавно унищожение, нещо като центрове за евтаназия. Такъв е лагерът Хартхайм близо до Линц. Той действа от 1938 до 1944 година. В лагера са поставени газови камери, в които са унищожавани първоначално инвалиди и психично болни германци, в това число и деца. Между 1940 и 1943 година в камерите са обгазени около 30 хиляди човека, определени от нацисткия режим като хора без значение. Между тях има и инвалиди от други страни.
С напредването на Втората световна война са построени нови лагери, в които основно са изпращани военнопленници. Те произвеждат боеприпаси, работят в каменоломни и както навсякъде другаде при нечовешки условия на труд.
Съществуват и лагери като Берген - Белзен близо до Хановер, в който затворниците не са принуждавани да работят, с изключение на работата на територията на самия лагер, но мястото е база при евакуацията на много концлагери Наричат го фабрика на смъртта. Когато британците освобождават лагера в него са затворени 90 хиляди човека.
Още след нахлуването в Полша, на базата на лагерите, които съществуват в Третия райх, Германия започва да строи такива лагери и на територията на Полша. После това се случва и с останалите окупирани страни.
Част от затворниците от лагерите в Полша и други държави са транспортирани към лагери в Германия и така нацистката система създава едно трудно проследяване на хората, затворени в лагер. Издирването на близки, изчезнали в лагерите на смъртта, става мисия за някои техни потомци.
Има и отделни лагери само жени или мъже, само за деца, с което се улеснява извършването на медицински експерименти върху определи обществени групи.
Всички концлагери са премахнати през 1945 година, но архивите се изучават десетилетия по-късно и въз основа на тях се търси съдебна отговорност за станалото там.
Днес повечето концлагери са превърнати в музеи, като автентичната обстановка е запазена, за да служи като жива памет за поколенията, които не бива да допускат повече подобно човекоизтребление.
Коментари