Можем да сме каквито желаем да бъдем и да имаме вичко, което искаме, стига да искаме да работим в тази насока. От самото ни раждане е втълпено, че всичко е възможно. Дадена ни е ясна представа за успеха, тази изглеждаща недостижима точка в живота, към която всеки се стреми - офиса на ъгъла, мечтаните пътешествия, мерцедеса.
Всеки ден работим усилено, за да се включим в съревнованието с мисълта, че това е нещото, което се очаква от нас. Никога не оставаме спокойни, тъй като винаги има какво още да се свърши, кой следващ връх да се изкатери и кое следващо препятствие да се преодолее. Ние просто продължаваме напред, надявайки се, че накрая ще достигнем този „недостижим” образ на успеха, че един ден и ние ще сме преуспели.
Смята се, че този образ е толкова вкоренен в съзнанието ни, че всичко различаващо се от него се превръща в страхотен провал. Ако това беше така, то по тези стандарти провалите щяха да са повече от победите. Ако това е „вярната” дефиниция на успеха излиза, че човекът, работещ от ранни зори във фермата си с единствената цел да изкара продукция за масите, се е провалил. Означава, че касиерът, работещ по осем часа на ден, за да допринесе за бързото ни обслужване, се е провалил. А какво да кажем за бояджията, който остава до два часа през нощта, за да направи къщата ни хубава, или за майката, която освен посещаването на университета, решава да изостави за няколко години и кариерата си, за да може да отгледа детето си. Кой ще им припише тези „провали”?
Истината е, че бизнесът - такъв какъвто го познаваме - няма да е успешен без работниците, трудещи се неуморно на всичките му нива за изграждането на стабилна основа. Без значение дали става дума за лаборанта, счетоводителя, мениджъра или собственика, структурата лесно би се разпаднала, ако остане без подкрепата на всички тези хора. Затова никой не трябва да нагажда този „образ”, ако той не важи за всички, опитващи се да направят бизнеса успешен. Това не само ще изолира определена група хора, но ще бъде обида и за останалите, работещи усърдно и посвещаващи времето си на бизнеса.
Освен този факт, образът на успеха, образът на работещия в офиса на ъгъла, не се е променил. Виждаме го в списанията, във вестникарските статии и реклами, даже и в изпълнението на герои от любимите ни тв шоута. Този образ е навсякъде, заобикаля ни и тежи над обществото ни като мигрена, която не отшумява.
Възможно е той да е просто един инструмент, който да ни мотивира. В крайна сметка без наличието на цел, която трябва да се постигне, остават съвсем малко неща, които вдигат мотивацията. Мога да приема тази идея, въпреки че ми е трудно да оценя лъскавото изпълнение на начина на живот, който съпровожда този образ.
Изглежда се възприема, че хората, които са досигнали тази връхна точка, имат по-малко проблеми, че са свободни да правят каквото си искат и че имат контрол на живота си, но всъщност и при тях остават препятствия, които трябва да се преодоляват. Не всичко е токова хубаво, колкото изглежда.
Даже и да не е такъв случая, даже и този начин на живот да не е толкова лъскав, колкото изглежда, не трябва да се пренебрегва и факта, че не всеки иска едни и същи неща от живота. Всички сме различни, имаме различен живот и различни виждания. Не можем да се вмъкнем в една спретната малка категория и да ни се каже, че това е то - образът на успеха. Благодарни сме, че имаме избор и възможност да сме такива, каквито искаме да бъдем, без значение на този образ и без значение на обществените стандарти.
Може би няма да можем да променим предмета на рекламите или образа на преуспелия бизнесмен в офиса на ъгъла. Може би този образ винаги ще остане валиден за тези, които се стремят към него. Може би това, което ще се промени, е как ние като отделни индивиди измерваме успеха и какви според нас са стойностните неща в живота. Може би не зависи от другите да решават или да определят това вместо нас. Може би това зависи изцяло от нас и определянето на собствен образ на успеха ще доведе до неговото правилно дефиниране.
Коментари