Дзен произлиза от думата дхаяна, която означава просветление, медитация. Това всъщност е и в основата на този дзен будизъм. А дзен будизмът е философия, която в центъра е поставила личното усещане и осъзнаване на момента само чрез личния си опит. Тази дзен школа произлиза от будизма.
Тя е може би и нещо като практика, която дава възможност на личността да намери себе си, да влезе в ума си чрез медитирането, да прозре и след това да успее да използва своите знания в живота.
Храмът на дзен-будистите се намира в Киото и се нарича Златния храм. В тази школа има три основни елемента – пеенето на псалми, извършване на някаква дейност работа, както и медитацията в определена поза – скръстването на краката в седнало положение.
Основната цел, ако дори може да се каже така, на дзен будизма е да намериш себе си, да се опознаеш, да се развиеш в духовен план. Това развитие не е просто дума, то е възможно, съществува и целта е след това, онова което дзен е успяло да те научи, да бъде приложено в живота.
Според представата и разбиранията на дзен будистите, чистото нещо у всеки, в нас е подсъзнанието, само то може да ни бъде от полза при дългия път на откриване на себе си. Те смятат, че съзнанието на всеки е твърде много претоварено с ежедневни грижи, очаквания, разбирания, позиции, нагласи и др.
Според дзен единственото, което съществува и което трябва да има значение за всеки, е пустотата. Пустотата не се приема като липса на нещо, а точно обратното – там е всичко, но все още не се е проявило. Символът, който представлява пустотата в дзен будизма е затворен кръг.
Едно от основните неща, на които школата учи, е, че всичко е „ние”, тоест единството е онова, което може да ни помогне, без да има деление на „аз” и „те”.
По-важното при дзен будизма е да не се научим да не подлагаме на съмнение фактите или да се тормозим за нещо, което се е случило. Тази школа ни помага да разберем, че ако успеем да приемем състоянието такова каквото е, ще имаме по-голям шанс да променим нещата, отколкото, ако се питаме защо.
