В славянския пантеон намират място свръхестествените сили с характеристики на божества в истинския смисъл на понятието. В славянската митология богините са по-съвършени същества от хората, с много по-големи възможности.
Заради това те имат силата да видоизменят света, да насочват и моделират живота и съдбините на човеците. Зад всичко в живота си славяните виждат божествена намеса и затова почитат много божества, от които се надяват да получат помощ и закрила.
Сред боговете има както такива от мъжки пол, така и женски божества. Те заемат различно положение в божествения свят и имат влияние над различни аспекти от живота.
Ето някои омайните богини в славянската митология:
Славянската богина Лада
Лада е най-известната богиня от славянския пантеон, чийто култ е запазен много дълго и в българското общество с много обреди, изпълнявани векове.
Лада е славянската богинята на красотата, любовта, семейният живот, закрилница на живота и жените.
Към това божество се обръщат най-често жените, за да измолят покровителство за себе си и своите деца. Лада е съчетание на божества като Афродита и Хера и това сливане на различни същности на женското влияние прави богинята толкова важна за интимния свят на човека.
Славянската богиня Даня/Дана
Това е славянската богиня на водата в славянския митологичен свят. Затова се приема като божество на живота, плодородието и изобилието. На тази богиня се отдавало почит на Къпалски празници.
Славянската богиня Додола
Освен богиня на водата, славяните имат и богиня на дъжда, която в митологията им е съпруга на върховния бог - Перун. Според поверието, когато Додола дои небесните си крави, на земята вали дъжд. По време на суша се организира празник Додо-ле, на който се отправят молитви към богинята за дъжд.
Всяка пролет Додола прелита над гори и поля и разпръсква пролетна зеленина, като кичи дърветата с цвят.
Славянската богиня Сретя/Среча
Това е славянската богиня на щастливата съдба, на късмета и първа помощница на богинята на домашното добруване - Мохош. Представяна е като девойка със златна коса, предяща златна прежда и в нея вплита щастливите съдби на хората. Вярва се, че често богинята пътува по земята, явява се пред хората и ги пита за разни неща. Добрите хора дарява с късмет, а от лошите се отвръща и те никога не успяват да познаят щастието.
Славянската богиня Жива/Дива/Сива/Шива
Славяните вярват, че тази богиня въплъщава вселенската жизнена енергия и животворните природни сили, затова е богиня на раждането, на живота, на пролетта, плодородието и любовта. Тя е антагониста на славянската богиня на смъртта Мора и е съпруга на бога-демиург Род.
Славянската богиня Мора
Освен богиня на смъртта, Мора, наричана още Морена, е божество, което се свързва със студената зима, страданието и всички негативни емоции. Мора обитава подземното царство, където са душите на мъртвите и на практика е царицата на смъртта.
Славянския пантеон е изключително голям и има още много женски божества, на които хората са се осланяли в битките си с живота. На всички тях те отдават почит с различни празници и обичаи.
Вижте още:
