Майката богиня в древните вярвания
Почти всички древни народи в Азия, Африка, Европа, Америка се обръщат към образа на жената - майка, отъждествена с образа на богиня.
Понякога майката богиня е представена като воин, с голяма власт в битките, определяща победите, друг път като майка, грижеща се за посевите, животните и хората, а понякога е мъдра лечителка и покровителка на живота и смъртта.
Не е случайно, че древните народи са виждали жената като божествено същество. Те са забелязали, че зад крехкото женско тяло се крие сила и воля, както и способност да създава живот.
Лица на майчината фигура в митологиите на народите
Проявленията на божественото женско начало са много, много са аватарите на богинята майка.
В гръцката и римската митология Артемида и съответно Диана са божества на лова, дивата природа и плодородието. Атина се грижи за изкуствата, мъдростта, но и се проявява във войните, а Хера е богиня на семейството и брака.
Славяните поставят в центъра на своя пантеон богинята-майка на земята, наред с богините на съдбата, на живота, на смъртта и зимата. Това са богини с имена Доля, Жива и Мора.
В германската митологична система отново жена - Фрея, е закрилница на плодородието, но я свързват и с отвъдния свят, където посреща душите на падналите в битка. Подобна роля изпълнява и богинята Кали, съпругата на Шива в индуизма, която се свързва с хаоса, смъртта, но и с майчината любов.
Келтите имат легенди, разказващи за майката на всички богове и богини. Тези женски божества обикновено са многопластови - те представят много лица на жената-майка в всевъзможни роли, но винаги обожествена.
Ролята на майката в живота на древните, въплътен в образа на богините
Като цяло жената-майка и богиня се среща в три проявления - на младостта и невинността, на зрелостта и плодовитостта, или на старостта и мъдростта. Без значение дали божествената същност на жената се проявява в образ на девица, майка или старица, това проявление винаги е съзидателно. Жената е обожествена не само като създаваща живот във физически смисъл, тя е съзидател и в духовен план - на изкуството, лечението, писмеността.
Древните са приписвали на жените богини такава сила, с която да могат да ръководят циклите в природата, да се грижат за хармонията в света и дори да създават или разрушават светове.
Тези вярвания нe са част от митологичното мислене, но имат и много по-важен смисъл. Те се захранват от представите на древните за женската същност. Архаичното мислене е почитало жената заради преклонението си пред тайните на живота, които тя олицетворява. Те са признавали уникалните качества на женската природа в най-важната нейна роля - на майка, създател на живот.
Вижте още кои са четирите празника на Божията майка и прочетете тази притча за майката.
Коментари