Чувствам се като психопат от моя страна в любовта и живота...

Чувствам се като психопат от моя страна в любовта и живота...
Беше преди години. . . срещнах момиче и се влюбих, но тя не ме харесваше и се съгласих макар да ме излъга с факта, че ми прие поканата да станем гаджета. Всъщност наистина кофти ми стана тогава, но не съжалявам, по принцип в този живот за нищо не трябва да съжаляваш. Но въпреки това стихове и писах, с песни я поздравявах, гледах да и помагам, но същата работа стана. Мина известно време, може би 2 години и тръгнах с едно момиче. . . и ходихме почти година. Бяхме доволни за характера ни. Но аз спрях да обичам, нямам чувства вече към никой. И аз скъсах с нея. Не исках да я лъжа.

Хубава беше, мила и ме изслушваше, може би съм загубил много, защото нямаше такава като нея, но факта, че аз не усещам нищо оправдава нещата. Когато тя си тръгна не ми мигваше окото (не ми пукаше за никой) и така до ден днешен и може би след това. Но осъзнах, че аз не мога да обичам. Пробвах с други, но резултата е един и същ. Бил съм нараняван. Но сега съм безчувствен. Вече не вярвам в любовта. Не ми пука, кой ме обича и кой какво прави за мен. Всъщност ми е все тая. Известно време наблюдавах околността около мен. Момичета и момчета. . . и наистина си дадох сметка, че съм коренно различен.

И си направих извода, че в днешно е по-добре да си сам. Аз да не наранявам повече. Плакали са за мен или поне така са ми казвали, но сърцето ми е ледено. . . а сега искам момиче, не искам стара, искам нова, но как да я обичам? ? ? Не че не искам да се привържа към някой, аз искам, НО ВЪТРЕШНО НЕ МОГА.

Промених се. Не съм стария аз. Преживял съм много. Не само любовта. Нямал съм много връзки. Но в същото време никой не може да ме съди за нищо, защото никой не може да погледне през моите очи и да преживее това през, което аз съм изминал. Няма да обяснявам много, но аз нямах детство. В края на месеца ще навърша 17, а истинския ми баща ни е оставил с майка ми на 3 години като съм бил. После тя се запозна с един друг, който ми доведе сестра и ме малтретираше всекидневно приблизително около 6 години подред. Почнах работа на 15, защото почнах да уча в електротехникума. Почнах да развивам теория и практика в едно, което е добре. Но всичко на това ли се дължи. . . ?

Майка ми вече е зависима от наркотиците и алкохола и продължаваме да нямаме пари, колкото и да работим, а аз мисля за странични неща, защото всекидневието от последните 3 години ми е почти едно и също, а съм само на 17 години. . . ? Сега в мен с крие само гняв, нищо повече и даже ми харесва. Нито капка доброта. Давам на хората това, което заслужават. . . А сега ми кажете, как. . . как да си променя мисленето. Не искам да си спомням за миналото, но аз винаги ще ПОМНЯ ВСИЧКО! Какво да направя, защото съм толкова млад, а ми писна от всичко. . . а исках да погубя живота си. . .[научи повече...]

Рейтинг

0
Общо 0 гласували
5 0
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (2)

Nezabravka
Nezabravka
27.01.2018 12:42
Тежкото ти детство е наранило чувствителната ти душа и тя се е обвила в една по-здрава обвивка, за да не позволи да бъде наранявана повече. Поредното разочарование и нараняване от любов е прибавило още броня за защита и ти съвсем си се затворил в себе си и по тази причина не си усетил истинската любов на момичето, което наистина те е обичало. Проблемът е тежък психологически, но не си психопат. Обърни се към училищния психолог, за да ти помогне. Той не може да промени живота ти, но ще ти помогне в някаква степен да възстановиш душата си и мисленето си. В света има добри момичета, с които може в бъдеще да изградиш добро семейство и да живееш нормален живот, вече ще бъдеш далече от сегашния ти дом и проблеми. Но дали ще си щастлив, това зависи от твоите усещания и от чувствителността на душата ти и по тази причина твоята душа се нуждае от помощ. Посещенията ти при психотерапевт трябва да са продължителни и трябваше да са започнали отдавна. И моят семеен живот ме промени коренно, изтърпях много тормоз и престъпления срещу правата ми на родител, промени се моята оптимистичност, моите способности на служител и работник, вече мисля бавно, не съм съобразителна като преди. Като дете бях най-изтъкнатата ученичка, а като служител, дори да имам качества, всички ми приписват некадърност, за да прикрият собствената си некадърност зад мен и да оправдаят незнанията си. Разбрах, че мисленето ми и натрапваните ми комплекси ме правят привлекателна за злобата на колеги и завистници, защото аз изглеждам уязвима. Привличам злоба, а имам много и добри приятелки. Така, че всичко е на психологическа основа, потърси помощ.
0
0
Пламена
Пламена
21.10.2016 17:02
Никой не може да те съди, но е очевидно, че ти сам съдиш себе си и то прекалено строго. Престани да мислиш за жени и погледни напред - какво искаш да постигнеш в живота, кой искаш да бъдеш и най-вече - в какво не искаш да се превърнеш. Имаш доста "добри" отрицателни примери в живота си. Когато станеш един истински стойностен човек, покрай теб ще се завъртят момичета, които ще те заслужават, и които ти ще заслужаваш. Успех!
2
0