Чувствах, че е Минал живот

Искам да споделя с Вас един мой сън
По принцип аз като сънувам не помня. Случва се много рядко да помня. На 13 март 2016г се събудих в 6:00 часа сутринта, помнейки преживяване/сън, което ми се случва за пръв път в живота и записах всичко в дневника на стола до мен Всичко беше толкова ярко като от отминал Живот и толкова естествено. . . . . .
днес реших да го споделя с Вас:

Ето преписвам от дневника. . . . назначават ме по списък с още едно момче на работа в Морга. Селска морга, като в средновековието. Имах униформа, синя с моето име. Името ми е подобно на сегашното. Беше като избродирано на нея. По скоро го усещах като нещо минало вече и се усещах като възрастен, който знае че вече не е млад за стаж в Морга. Но селяните ме приемаха като такъв. Беше в нещо като много грозно подземие на къща и като че ли винаги бях бос с нещо подобно чехли. Моя колега имаше униформа с бяло на нея. Караха ни полу-мъртъвци, тоест те умираха пред мен. Слагахме ги на нещо като от две маси. Имаха разни неща около техните тела, все едно бяха измъчвани.

Пръскаше кръв. Те се движеха още. Махахме разни неща от тях, като стегнати елементи около плътта им. Изглеждах млад, но не се чувствах млад. Първоначално като ми даваха дрехите имах чувството, че ме бъркат с някой. Все едно, че е минало вече. Като връчиха дрехите в ръце, аз попитах за какво е това. Все едно го чувствах като служба. Задължение. Чувствах се, че изпълнявам роля, в която съм като под прикритие.
Боже колко кръв имаше. Отвивах някакви канапи и връзки и течеше кръв, пръскаше.
Чувството ми беше нормално и радостно и в същото време напрегнато.

Това съм записал в дневника с малко редакции от моя страна е всичко.
Дали е било минал живот? Не знам. . . чувствах се някак си различно от един просто сън. . . толкова ярък

Ваш, М. Й.