Живея в илюзия

А аз си мисля че искаш всички да вършат всичко вместо теб!!!!Даже и да ти намерят гадже и да му събуят гащите,ти само да го вкараш.Напиши какво работиш,кой те издържа????Тогава ще ти кажа какво ти има.

няма илюзии светът е точно такъв какъвто го виждате и чувствате просто го виждате от различни измерения

Мноого ти завиждам че си се изключил - то живот ли е - то свят ли е . Така или иначе рано или късно всички потегляме в отвъдното - защо човек през краткия си престой тук да се КОСИ.Де и аз да можех така....

Ние всички живеем в някаква илюзия, не си само ти.

ХВАНИ СИ ГАДЖЕ И ЩЕ ТИ СЕ ОСМИСЛИ ЖИВОТА ;)

Хей здравей . Искам да ти кажа,че аз преживявам нещо подобно и стигнах до следния консенсус.Ти не си луд, просто си различен, специален, човек с душа, която иска да се прояви и за това ти се струва,че всичко е илюзия. Защото физически си неудовлетворен, а душата ти е толкова богата, че не те пуска в света на телата /материалния, физически свят/. Съвета ми е да намериш среда в която да вирееш, зарежи преходните хора /такива,които не те окуражават/ в живота си и потърси сигурност и подкрепа в хора като теб. Вида ти е на изчезване да си знаеш. Не се самопогубвай :)
Пййс

Аз си мисля, че напротив- твърде навътре приемаш нещата и се самосъжаляваш. Не си безразличен, не ти е все едно, напротив - ти имаш цели и изисквания от живота. Искаш да е по-интересен, да ти се случва нещо, да не е еднообразен. Всеки иска това, но в повечето случаи като се замислим живота на повечето от нас е доста еднообразен и скучен. Не ни се случва кой знае какво. В крайна сметка трябва поне да откриеш в себе си способността да се радваш на малките неща, да обичаш, да цениш това, което имаш. :) всичко добро!

Едно такова ми е, всичко ми е безразлично, от нищо не се впечатлявам, хората са ми някакви еднакви всичките, живота ми е една тъпа игра с хубава графика. Еднообразие всеки ден, един затворен кръг, който се върти и върти, все едно и също. Като бях малък не бях така, добре си спомням това, може би защото съм бил дете и живота ми е бил забавен, не знам..Мисля си, че един ден ще се събудя и че всичко ще си е както, като бях малък, интересно, забавно, весел живот. Не усетих как минаха годините и как се превърнах в това което съм сега. Не живея безцелно, уча имам приятели имам си почти всичко нужно за добър живот, но сякаш тия неща не ми правят впечатление. Дали без тях или с тях, имам чувството, че няма да има промяна. Не знам дали живота ме очука така, травмата от детството ми ли беше, не мога да намеря причината в себе си. Вечер трудно спя, често си фантазирам, представям си друг свят. Казаха ми ще се оправиш като почнеш лекции, ще се занимаваш с нещо деня ти ще минава, но уви, не е така, промяна никаква. Когато съм почивка и започвам да си мисля за разни работи, става една объркана каша в главата ми която все повече се задълбочава и ми пречи на мисленето, продължава с днии.. Имам чувството, че съм ненормален, как може от едната тъпотия, за която си мисля, да се превърне в някакво велико разсъждаване и мислене, чак толкова, че ме прави неадекватен направо.. Сложно е, и трудно го обяснявам, едва ли някой ще разбере това, но все пак ако има някой ще е добре. Мозъка ми е натоварен повече през почивните дни, отколкото по време на учене, лекции и т.н. Това е просто, живея като някакъв призрак, който не принадлежи на този свят..