6 месеца живея в ужас
редакция:
От няколко месеца усещам странна активност в дома си. Преди 6 месеца живеех в къща в старата част на Велико Търново. Отначало смятах, че странните шумове, които идваха от мазето са нормални за стари сгради като тази, в която живея.
Една вечер бяхме се събрали с приятели и се наложи да сляза до мазето за туршия. Лампата не работеше, но какво от това - помислих си. Помещението е малко, можех да се оправя пипнешком до рафта с бурканите.
Голяма глупост - признавам си. Стените бяха влажни - нормално за подземна част на къща. До тук добре, но докато се опитвах да се придвижа в тъмнината и се спънах в нещо голямо и меко. Подът беше мокър и хлъзгав. Стана много студено.
Изведнъж усетих хлад покрай дясното ми ухо и шептене. Не помня думите, защото много се уплаших и побягнах навън. Като се качих при приятелите ми те застанаха вцепенени - цялата бях оцапана с кръв.
После слязохме с няколко от тях долу с фенер и въоръжени. Но мазето беше сухо, в него нямаше нищо - нито следа от кръв. Никой не повярва на историята ми и си тръгнаха преждевременно от купона - явно се уплашиха от мен. С доста от тях си развалихме отношенията.
От тази вечер постоянно, преди да заспя усещах как някаква сила ме натиска към леглото. Става студено. И онова шептене - не разбирам какво ми казва, езикът хем звучеше като български, хем не го разбирах. Виках свещеник - нямаше успех.
Бях принудена да сменя квартирата си - посещенията продължавата. Не знам какво да правя вече. Имам чувството, че губя разсъдък. Само да поясна, че не пия алкохол, а наркотици никога не съм взимала. Не знам какво да правя, отчаяна съм.
Една вечер бяхме се събрали с приятели и се наложи да сляза до мазето за туршия. Лампата не работеше, но какво от това - помислих си. Помещението е малко, можех да се оправя пипнешком до рафта с бурканите.
Голяма глупост - признавам си. Стените бяха влажни - нормално за подземна част на къща. До тук добре, но докато се опитвах да се придвижа в тъмнината и се спънах в нещо голямо и меко. Подът беше мокър и хлъзгав. Стана много студено.
Изведнъж усетих хлад покрай дясното ми ухо и шептене. Не помня думите, защото много се уплаших и побягнах навън. Като се качих при приятелите ми те застанаха вцепенени - цялата бях оцапана с кръв.
После слязохме с няколко от тях долу с фенер и въоръжени. Но мазето беше сухо, в него нямаше нищо - нито следа от кръв. Никой не повярва на историята ми и си тръгнаха преждевременно от купона - явно се уплашиха от мен. С доста от тях си развалихме отношенията.
От тази вечер постоянно, преди да заспя усещах как някаква сила ме натиска към леглото. Става студено. И онова шептене - не разбирам какво ми казва, езикът хем звучеше като български, хем не го разбирах. Виках свещеник - нямаше успех.
Бях принудена да сменя квартирата си - посещенията продължавата. Не знам какво да правя вече. Имам чувството, че губя разсъдък. Само да поясна, че не пия алкохол, а наркотици никога не съм взимала. Не знам какво да правя, отчаяна съм.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.1
Общо гласували: 15
55
47
33
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
След преместването ти обаче предполагам, че на психологическо ниво подсъзнателно преживяваш ужаса отново, защото въпросът не е решен в теб.
Това което ще помогне, но иска доста смелост е да си събереш цялата смелост и да помолиш новите наематели на тази стара къща / собствениците да те пуснат пак да посетиш мазето. Измисли си някаква причина. Отиди на тъмно и отиди сама. Все пак вземи фенер в себе си. Опитай да разговаряш с този дух и го успокой, че вече няма да го притесняваш. Намери пък. Със сигерност пътят към решението е в смелостта да се върнеш точно там където е възникнал проблема и да се събереш да се изправиш очи в очи с него.