Нора част 7

Нора не желаеше да говори с никой дори със баща си,който в случая бе невинна жертва.
Заключена в стаята си и сгушена в плюшените си играчки Нора се чувстваше добре.

Валентин бе намерил номера и и постоянно и звънеше докато батерията на телефона и не падна,живеца в нея вече го нямаше.

Нора не беше засегната от думите на Надя за майка и не я засегна и факта,че Валентин е имал такива планове за нея,стана и мъчно,че никой от двамата не отрече думите и нито майка и нито Валентин се защитиха.

Докато разсъждаваше над това на вратата се почука.

-Махай се.

Едва изрече тя но беше достатъчно ясно да се чуе.

-Нора,аз съм би ли ми отворила?

Гласът на Мила прозвуча разтревожено,Нора стана и отиде до вратата,посегна към ключа но се спря.

-Нора моля те.

-Сама ли си?

Попита тя,зад вратата се дочу лек спор и отдалечаващи се стъпки.

-Да сама съм.


Нора отключи вратата и леко я открехна,колкото Мила да влезе,видът и леко я стресна,чорлава коса,подпухнали очи от плач и безсъние и тъга която бе сложила на лицето си като маска.

Тя отново седна на леглото и прегърна любимия си плюшен заек,Мила седна до нея и сложи ръка на рамото и.

-Валентин ми разказа за снощи.

Каза Мила.

-Знаеш и какво мисля,няма какво да друго да добавя.

Отвърна без жизнено Нора

-Колкото и да не ти се вярва след думите който си чула снощи,брат ми наистина те об...ами харесва и никога не би.....

-Той ти е брат,разбира се ще го защитиш,а мен кой ще ме защити от разбито сърце,хойкащата ми майка ли?

-Тя ти е майка и каквото и да си мислиш за нея,ще те обича но аз мога само да отговарям за брат ми и иска да има сериозна...

Нора се изправи рязко,сякаш нещо я ухапа.

-Сериозни отношения ли?Той знае ли значението на тази дума?

-Аз...

Почукване на вратата прекъсна Мила.

-Не ми се сърди за това което ще направя.

С бързи движения Мила отиде до вратата и я отвори,Нора побърза да я затвори но някой я издърпа навън.

-Пусни ме.

Изпищя тя.

-Успокой се малката ми.

За минута,милият и спокоен глас на Валентин я успокой но думите на Надя отново се завъртяха в главата и,Нора започна да рита и бори,а прегръдката на Валентин се затегна.

-Спри,слънце не искам да те нараня.

Сълзи потекоха от очите на Нора и усети леко жегване в стомаха,любовта прекрачи и нейната врата,имаше чувството,че е в безтегловност,беше объркана от към чувства.

Усети как Валентин отпуска прегръдката си и бавно седна на пода,усети и как я целуна по бузата,усети и забързаното му сърце и как я милваше по главата.

-Сега малката ми,ще те взема с мен за малко...

Но думите му се изгубиха и Нора се унесе.

Валентин се изправи бавно и я пое на ръце.

-Редно ли е?

Попита майка и.

-За нейно добро.

Отвърна сериозно Валентин.

-Поне да не бяхме използвали успокоително.

Валентин подхвърли спринцовката на масичката за кафе.

-Не е опасно,брат ми познава лекари който може да помогнат на Нора.

-Не ме притеснява това,а яростта която носи в себе си.

-От тайната която сте скрила от нея ли?

Майката на Нора замлъкна,горчивината в устата и не и позволи да се оправдае.

-Има само една разлика в думите на Надя за вас и брат ми.
Тези за него не са верни.

Мила излезе и затвори вратата след себе си.



Преди десет години майката на Нора имала проблем с брака си
мъжът и,бащата на Нора бил толкова вглъбен в работата си,че забравил за семейството си.
На Лилия и липсваше вниманието и нежността,докато един ден не срещнала Стоян,бащата на Надя.
Прехвърча ли искри между тях и започна ли да се срещат тайно,докато един ден майката на Надя не разбрала за незаконната връзка на мъжът си.
Събрала багажа си оставила бележка,че всичко знае и си тръгнала,бащата на Надя видял шанс да се събере със любовницата си но бащата на Нора се разболял и от човещина Лилия не напуснала мъжът си.



Нора отвори бавно очи и се огледа,намираше се в чужда стая със сиви тапети на черни цветя и бял таван,самата стая бе обзаведена семпло с гардероб,скрин,а над него огледало и кушетка на която бяха преметнати една мъжка риза и черен халат за баня.

''Къде съм?''

Помисли си Нора и се изправи,тогава осъзна,че е по бельо взе ризата от кушетката и я облече.

Тръгна към вратата и леко я отвори но нечий гласове я накараха да я затвори.

-За какво има пак има събиране?

-Вероятно заради гостенката?

Гласовете леко затихнаха и Нора излезе,тръгна по коридора стигна до виещо се стълбище и за слиза по него стигна до партера имаше две плъзгащи се врати,едната бе отворена и се виждаха хора който си коментираха нещо.

-Хей

Нора чу някой да подвиква зад нея и първата и реакция бе да бяга,не усетно мина през външната врата и тичаше към голяма желязна порта,искаше само да стигне до нея.

Тя чу кучешки лай зад гърбът си,обърна се инстинктивно и видя четири големи Добермана да тичат след нея,а зад тях хора викащи нещо.

Нора успя да стигне до портата и се опита да мине между стоманените прътове но разстоянието беше прекалено малко,свлече се до нея и затвори очи,кучетата наближаваха,тъкмо си мислеше,че това е края когато чу четири изстрела.


-Нора

Чу гласът на Валентин,вълнение обзе цялото и същество искаше да се обърне и да го прегърне но страхът да го направи не и позволи.


Валентин подаде пистолета на един от охранителните и отиде до нея.

-Добре ли си?

Тя не му отговори,Валентин хвана ръцете и и я прегърна.

-Не мълчи,малката ми кажи ми нещо.

Но Нора не обелваше и дума.

Той я взе на ръце и внесе в къщата,постави я на леглото няколко пъти я извика по име но все така не му отговаряше.

-Моля те слънце,обиди ме,удари ме ако трябва само да видя,че си добре.


Нора не издържа и се разплака,Валентин започна да и бърше сълзите и да я целува на бузите.

-Обещавам ти,че това е за последно когато ти ще плачеш,докато си с мен,а аз искам да е за много,много дълго време.

Каза Валентин и я взе сякаш беше малко дете,факта че толкова крехко момиче бе размекнала такъв здравеняк само с една усмивка би трогнал всеки.


-Кажи,че Надя си е измислила всичко.

Попита Нора.


-Лъжа,всяка нейна дума беше лъжа.

Отвърна Валентин и я стисна още по силно

-Заклеваш ли се


-Заклевам се в Мила,човека който най много обичам,след теб.


Всяка обида бе забравена,горчивината изчезна и Нора се почуства щастлива.

-Вярвам ти.

Изрече Нора и Валентин я целуна по устните така както никога не бе целувам момиче със Любов и страст.