Нора част 5

Надя стоеше зад гърба на Нора,наложи се да се обърне и погледне в очите момичето което и почерняше живота цели осем години.

-Хайде кажи от къде взе роклята.

-Не го прави.

Помоли се със страх в гласът.

-Кое да не правя?

Попита Надя с арогантен тон.

-Красавицата тук носи единствена по родът си рокля.

-Така ли?

Възкликна Сиси.

-Майка ми я уши,единствен модел на света.

Сиси и Ева бяха много впечатлени,ахкаха и охкаха докато не станаха за да отидат за още алкохол.

Нора се страхуваше да остане сама с Надя,присъствието и предизвикваше панически страх.

-Защо седиш все едно си на тръни,Норче?

Попита тя и седна срещу нея.

-Не ме наричай така.

Възкликна Нора и леко се премести в ъгъла на стола,сякаш беше готова всеки момент да избяга.

-Знаеш ли,в първи клас исках много да станем приятелки,харесвах те но после нещо се промени и те намразих.

-Само защото не си ме харесвала,си ме тормозила и накрая ми хвърли един бой.

Надя запали цигара и издуха димът в Нора и не обърна внимание на въпросът и.

-Мислех,че омразата ми ще отшуми с годините но не,аз все още те не мразя.

Надя се усмихна с ехидна усмивка и дръпна от цигарата си.

-Защо?

-Защо?защо?,Майка ти развали семейството ми,беше любовница на баща ми и моята майка ни напусна,сега знаеш защо.

Гърлото на Нора се стегна,тежест в гърдите я стисна сякаш имаше камък,не можеше да повярва да думите и.

-Лъжеш

–Не,защо след като се прибереш не питаш развратната си майка?

Нора едва сдържаше сълзите си.

-Искаш ли да ти каза една малка тайна?

Попита Надя и се намести по близо към Нора.

–Кажи много ще ти хареса.

Нора не и отговори само седеше и мълчеше.

-Е мълчанието значи съгласие,Валентин се хвана на бас,че ще те мине,още преди пет години,че той ще отнеме девствеността ти.

Нора се изправи рязко,зави и се свят Валентин се втурна да и помогне но тя го отблъсна.

-Нора,добре ли си?

Попита той.

-Искам да си ходя.

-Добре,ще те закарам.

-Не

Изкрещя тя и всички се обърнаха да видят какво става.

-Какво става?

Попита заваляно рожденика.

-Искам да си ходя,искам да си ходя.

Започна да повтаря Нора и тръгна към вратата,а Валентин тръгна след нея.

На външната врата той успя да я спре.

-Какво се случи,защо реагира така истерично?

–Да,истерична съм и нищо не се случи ти вече знаеш.

Валентин гледаше с недоумение.

-Не ме гледай така сякаш нищо не знаеш.

-Наистина не знам.

Нора се разплака.

-Знам за плана ти да спиш с мен,знам за малките подигравки,не искам да те виждам,не ме търси,не ми се обаждай.

Тя му зашлеви един шамар и тръгна по улицата,а в този момент заваля силен дъжд.

Валентин остана без мълвен,капките дъжд се стичаха по лицето му докато наблюдаваше как Нора се отдалечава.