Нора част 3

Нора се осъзна,че леда Валентин без да отмести погледа си и срамежливо погледна в страни.

–Свободна ли си довечера?

Попита с усмивка той.

-Да,свободна съм

Отвърна срамежливо Нора.

-Канен сън на рожден ден,искаш ли да дойдеш с мен?

Нора погледна към Мила но тя се правеше,че не е свидетел на разговора им,сърцето и заби лудо,канеха я на среща.

За пръв път някой и предлагаше да излязат и за миг забрави за страхът си.

-Добре.

Беше късно за връщане но не съжаляваше,че се бе съгласила.

-Довечера в осем,ще мина да те взема.

-Извинявай те.

Прекъсна ги Мила.

-Забрави ли,че трябва да минем през офиса на татко?

-Не, не съм.

Отвърна Валентин.

-Нека първо закараме малката до домът и.

–Качвайте се в колата тогава.

Заяви тя.

Нора понечи да се качи на задната седалка но Мила я избута.

-Сядай отпред

Смигна и тя.

-Ах,ти....

Измърмори Нора и се качи на предната седалка.

На един светофар Валентин посегна към скоростите да изключи и докосна ръката на Нора,тя инстинктивно се отдръпна но той леко я хвана за ръка и преплете пръсти в нейните.

Хубавия момент бе прекъснат когато колата спря рязко и на Нора и се наложи да слезе.

Тя влезе тичешком в къщи хвърли чантата си на дивана,поздрави родителите си и тръгна към стаята си докато майка и и баща и я гледаха чудено.

-Нора?

Възкликна майка и.

-Не сега бързам,довечера съм насреща.

Извика тя и затвори вратата на стаята си.

Толкова бързо изстреля думите си,че баща и не я разбра.

–Какво каза това дете?

-Нищо,дочети си вестника.

Отвърна жената взе чантата на дъщеря си и тръгна към стаята и почука на вратата но тя не отговори и влезе тогава нещо прелетя покрай нея,а след това едни къси панталони се озоваха на лицето и.

-Нора,можели за минута.

Каза майка и като свали панталоните от лицето си.
Но дъщеря и нея чуваше и продължи да разхвърля дрехи.

-Ще спреш ли за малко?

Попита тя със раздразнение в гласа.

-Спирам

-С кой ще излизаш?

-Помниш ли Мила?

Майка и я изгледа въпросително.

-Родители те и държаха ,,Кака ду''

-Сетих се.

-Днес се видях с нея и брат и,той ме покани на среща ще ходим на рожден ден на негов приятел.

Обратното на очакванията,че майка и ще се зарадва за нея Нора прочете не одобрение в погледа и.

-Не съм сигурна,че трябва да ходиш

-Защо,не искаш ли да забравя за фобията си,да се срещам с хора без да се оглеждам всеки път като изплашена.

-Но това момче е много по голямо от теб и мисли само за едно.

-Аз ще изляза с Валентин,защото искам всичко да е наред,пък и е много готин и го харесвам.

Майка и се усмихна хвана я за ръка и заведе дъщеря си в спалнята,извади из под леглото една бяла кутия и я отвори,а вътре имаше рокля цвят шампанско с нежна бродерия и малки изрязани ръкави.

-Бях на твоите години когато баща ти ми купи роклята,но забременях с теб и не успях да я сложа и си казах,че някой ден ще ти я дам за много специален повод,но ти така и не пожела бала,а сега има за какво и роклята е твоя.

Нора не каза нищо само прегърна майка си за благодарност....




СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ