Нора

Нора беше на четиринадесет години,носеше очила и бе доста свита но компенсираше със ум и отлични оценки в училище.

Отличните оценки и зубарски вид бяха повод на съучениците и да и се подиграват,веднъж дори я бяха заключили в шкафа където учителя по биология държеше препарираните животни.

Ужасът който изпитала тогава бил неописуем,минали се два часа докато един от учителите не чул молбите и за помощ.


След този случай директорът бе забранил достъпа на ученици в кабинети в който нямат часове дори наредил да бъдат заключени,освен когато има часове.

Молбите от страна на училищното ръководство и психолога Нора да каже кой я е заключил но тя отказваше да отказваше да каже.


Един ден докато се прибирала от училище децата който я бяха заключили я пресрещнали.

-К'во става Норче?

Попитало едно от децата.

–Прибирам се.

Отвърнала им плахо тя.

-Нещо изтропа ли на Пенев?

-Не

Момичето я блъснало силно и Нора залитнала,за малко не паднала.

-Ако ни издъниш аз,Мария,Соня и Иван,ще ти спукаме мутрата от бой.

–Няма да кажа нищо.

Момичето и ударило шамар за последно предупреждение,врътнала се и си тръгнала последвана от ратаите и.

Нора не изчакала да се скрият от погледа и когато се разплакала,станало и мъчно,че била толкова слаба и не можела да им се противопостави,та те бяха деца като нея самата.

-Добре ли си,малката?

Попитал един младеж дошъл от отсрещните кафета,виждайки какво се бе случило.

-Да

Отвърнала хлипайки Нора.

-Ако не видях в последния момент какво се случва,щях да ги разгоня бързо.

Момчето и подало ръка но от срам или от гордост Нора бутнала ръката му и избягала,дори не вдигнала глава за да
види кой бе толкова мил към нея.


Случката беше забравена много бързо но Нора не.

На церемонията по връчване на дипломите за завършен осми клас,тя беше номер едно в списъка с отличниците.

И ето,че след церемонията Нора беше пак сама,седеше на една пейка зад училището със диплома за отличен и свидетелство за завършен осми клас като първа във випуска.

Към нея се приближиха онези който я бяха заключили.

-Браво Норче.

Поздравила я Надя,а останалите като папагали започнаха да повтарят думите и.

-Какво искате?

Попитала Нора.

-Само да ти се извиним.

Това учудило Нора,не се бяха извинявали за каквото и да е било на когото и да е било,но все пак вече не бяха в училище и едно извинение нямаше да навреди на никой.

Нора си подаде ръката но Надя това и чакала,хванала я за ръката и я повалила на земята,седнала отгоре и и започнала да я удря.

След като свършила с боя я хванала за косата и за теглила Нора по асвалта.

Молбите и плачът и не се чували,през това време Иван,Мария и Соня разкъсаха свидетелството и дипломата и.

-Защо го правите?

Проплака Нора като успя да се измъкне от ударите на Надя.

От към ъгъла на училището се появи Мила,най готиното момиче в училище със по големия си брат,виждайки какво става брат и се втурна да помага на Нора,със няколко ритника и шамара разгони побойниците.

-Добре ли си?

Попита Мила и помогна да стане.

-Боли ме корема.

Отвърна Нора,като се държеше за него.

-Как си малката?

Този глас,това наименование,този път събра смелост да си вдигне главата и се изправи лице срещу лице с момчето притекло и се на помощ.

Той и се усмихваше мило докато я вдигаше на ръце.

-Ще те заведем на преглед,да не би да имаш травми.

Спокойствието и нежността която усещаше докато братът на Мила я носеше,близостта му караше Нора да забрави болката в
корема,поиска и се да го целуне и мисълта я накара да се изчерви.........




СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ