Нора част 2

Нора беше се разминала с натъртвания и леки синини,след прегледа Мила и брат и я закараха до домът и.

-Ще се оправиш ли по нататък?

Попита Мила.

–Да,не се притеснявайте.

Отвърна Нора и за слиза от колата.


-И да се пазиш малката.

Подвикнал братът на Мила и леко и смигнал.

Щом Нора се скри зад вратата на домът си двамата потеглиха.

–Ти май хареса,Нора?

Попита с усмивка Мила.

-Може би.

Отвърна уклончиво той.

-Валентине осъзнаваш ли,че тя е на моите години?

-Нали след четири години ще е на осемнайсе?

-Да,но като те познавам на дали ще я чакаш да порасне.

-Напротив,но до тогава не мисля да оставам сам.

-Не мога да повярвам.

Възкликна Мила.

-Какво?

–Само от две случайни срещи и Нора ти е влязла под кожата.

Валентин не казал нищо,усмивката на лицето му подсказала на сестра му,че скоро едно момиче щеше да укроти брат и.

След случката Нора се промени много но само физически,а психически все още беше в момента на нападението,за да скрие проблема си тя се зарови в учебниците и уроците ставайки най добрата в страната.

Завърши средното си образование със отличие,медали и почетни грамоти но страхът и паниката я обземаха малко по малко и отказа да запише висше.

Но в живота извън тези институции Нора се чувстваше добре.
Защо още не можеше да преживее онзи ден?
Нима щеше да живее така?

Въпрос след въпрос но без отговори,скоро навършваше деветнайсе и трябваше да се вземе в ръце.

Един ден докато минаваше покрай университета в който щеше да учи,чу някой да я вика.

-Норче.

Това умалително я накара да изтръпне,сърцето и заби лудо,очите и се ококориха,а в гърлото и заседна огромна буца,усети как някой я хвана за рамото,обърна се бавно за
да се види очи в очи с човека който бе предизвикал този страх.

Беше момиче не много високо с червени,къдрави кози и зелени очи който излъчваха доброта но не можеше да я познае.

-Май не ме позна?
Възкликна момичето.

Нора сви очи и прехапа устни но нищо не и идваше на ум,момичето се усмихна.

-Аз съм Мила с готиния брат

-Ах не те познах.

Отвърна Нора и двете се прегърнаха.

-Толкова ли съм се променила,че не ме позна?

-Да

-Съмнявам се но пък ти си неузнаваема,я се виж.

-Е не съм чак толкова променена.

-Всъщност и аз не те познах,а брат ми

-Така ли?

Мила заведе Нора до един голям черен джип,а от там се подаде красив,млад мъж със същите зелени очи като на сестра му.

Валентин слезе от джипа,беше станал истинска грамада за всички тези пет години се бяха отразили добре.

-Здравей малката

Поздрави я той.

Нора подаде ръката си но Валентин я прегърна.

-О,това..е много...не очаквано

Възкликна тя и го потупа по гърба,той я свали бавно на земята но все още не искаше да я пусне,когато един писклив дразнещ глас не го накара да освободи НОра.

–Мило.

От задната страна на джипа се появи момиче тип ,,КИФЛА'' с изрусени коси и удължители,нацупени устни намазани с гланц ,къса пола и потник който разкриваше всички нейни прелести.

-К'во е т'ва

Попита тя и погледна към Нора.

-Приятелка на сестра ми от училище.

Отвърна търпеливо Валентин.

-А,довре тогас да върим у молу.

Нора и Мила едва не се засмяха.

-Няма да можем,бебе въздушните тръби на колата са спукани

-Оли мило верно ли

–Да

-Тогаз ше тръгна пеш към молу,а ти опай колата ша та чекам у молу

-Добре бебо

Отвърна той и наблюдаваше как девойката се отдалечава,Мила и Нора се разсмяха.

-Критиците ще бягат по колата.

Каза Валентин и ги погледна сериозно.

-Е нали въздушните тръби са спукани?

Закачи го Нора.

-Ха ха ха ха не инжекторите са ми изгорели.

Каза той доближавайки се до нея и я погали по бузата,а след
това се заигра с един кичур коса.

-Интересно.

Възкликна Мила забелязвайки какво става.

-Какво?

Попита Валентин без да сваля поглед от Нора.

-Спомняш ли си преди пет години какво ми каза?

-В колата когато закарах ме малката до домът и?

-Да

-Помня.

Нора не знаеше за какво си говорят но не и пукаше,около Валентин се чувстваше толкова спокойна,сигурна и най вече щастлива.


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ..........