90 процента от хората са ми противни

пет пръста не са еднакви ...

: )) демокрация ;)

Да завистта е голям фактор... не рядко попадам на хора които искат нещо което имам,не защото ще им достави същото удоволствие, а защото на мен ми личи че ме радва :)
толкова е тъжно да не търсиш това което те прави щастлив, а да искаш чуждото... щастие... тъжно е и да не се опитваш да постигнеш това което харесваш в другите а да се опитваш
да им го вземеш... Хората на принципа "не е важно аз да съм добре а на другия да е гадно..." направо са навсякъде .... в излишно изобилие ... да изолирах хората около мен, деликатно без грубости,а те не разбират защо отхвърлих "приятната" им компания... е опитах се да им покажа света и от друг ъгъл само за да разбера че на тези хора капаците са им сраснали за очите и е безсмислено да се опитваш да ги премахнеш...

Много добре формулирано! :)
Към това което си казал аз в личен план мога да добавя една колежка която макар и едва 40 год. говори само за болести, смърт и въздиша по разни там сериали, а другата е малка провинциалистка която не знам от къде е усвойла маниера на данъчен служител от 60-те... както и да е...с времето така се научих да ги игнорирам, че им се налага да ми пишат в скайп за да ги забележа, макар че сме на един метър разстояние...:D:D:D Колкото е смешно толкова е и тъжно, все по-малко харесвам хората като цяло, тая злоба и завист направо ги изяжда. Към това и рекламите по телевизията и главата им тотално се остъргва. Абе трагедия...И ламтят, искат, и още и още...какво бе хора, всичко е толкова просто...би могло да бъде и лесно и красиво.:)

Аз съм абсолютно същата. Не мога да понасям хората които ме заобикалят до такава степен, че предпочитам да си остана единак от колкото да се занимавам с тях.

Благодаря ви за отговорите :)не мисля че подсъзнателно искам да съм като тях-свободни,егоисти,непукисти,немърливи,нагли не е трудно за постигане това, ако го исках щях да стана... по трудно е да си добър сред такива но не се отказвам все още... макар и да се чудя понякога защо ли... И все пак не мисля да се превръщам в примат за да бъда в крак с модата :)

Разбирам перфектно какво имаш предвид. Напоследък все по-често ми се случва да се ядосвам заради разбиранията,ценностите,отношенията и куп други фактори, които виждам у някой хора. Има дни в които си казвам : "Та това не са хора, а животни,не е нормално за един човек да мисли само за пари,секс и това как ще се напие като свиня". Нещо се е объркало при това катастрофално. Напоследък все по-често, като се разхождам срещам хора които са чиста "загуба на генетичен материал", гледам го човек, но като започне да говори на 2-рата минута вече ми става ясно,че това не е човек ами животно, някакъв долен примат(Държа да спомена, че ние-хората имаме толкова общо с маймуните, колкото Папата е травестит, цялата тази идиотщина с това че сме произлезли от маймуните е една ЛЪЖА).Та относно темата, истината е(колкото и брутална да е тя) е че всеки 5-ти гледа да използва ближния максимално до момента в които вече няма нужда от него, ценности като чест,достойнство,състрадание,честност вече се смятат за отрицателни качества. Всичко е с главата надолу. Има дни в които се чувствам като извънземен, стоя и се чудя аз ли полудявам или съвременното общество наистина отива по дяволите. Истински се разярявам когато видя как някое говедо крещи по средата на кафето и обяснява с цяло гърло как се е напило като свиня и как се е млатил до припадък, защото "някакъв мухльо" му бил казал да не закача гаджето му.Той съответно пребил мухльото просто ей така за спорт и защото онзи му "образувал нерви". Такива говеда не заслужават капка,съжаление или човечност, те заслужават само едно-небитие, само това ги оправя. Те са срам за нацията,че даже и за Земята. Успокоявам се от факта, че скоро тези същества ще бъдат "извадени от играта", така че да останат само истинските хора, онези на които им пука за другите,на който им пука какво става с планетата и с човешката цивилизация, онези които ценят красотата,природата и дарът на живота. Те ще бъдат основата на Новата епоха. Това ще стане в края на годината, апокалипсис за тези, които не само не еволюираха духовно ами даже деградираха и ново начало за тези, които въпреки мракът,успяха да запазят светлината в своите души. Те заслужават този шанс,защото изтърпяха цялата тази свинщина която ни заобикаля. Съдейки по това което си написала ти си една от тях. Знай че не си сама, има и други като теб и при това ние сме много, повече отколкото си представяш просто стоим в сенките и чакаме моментът за да се "развихрим" и да превърнем Земята в Рай,впрочем тя и сега е Рай, но от всичката простотия,идиотщина и ограниченост на една определена група индивиди ни пречи да го осъзнаем. Накрая се обръщам с едно пожелание към теб и към всички, които се чувстват различни по един или друг начин. Бъдете здрави,усмихнати,смели и решителни,бъдете себе си и не позволявайте на мракът да задуши светлината в душите ви.Повярвайте в себе,в своята собствена сила,тя е там във вас стои и ви очаква. Намерете я, сигурен съм че ще успеете. Не губете надежда, идва промяна, тя е за добро и е все по близо с всеки изминал ден.

Това се нарича мизантропия,в хората не харесваме това,което ни дразни в самите нас.Понякога причина за антипатията ни е,че подсъзнателно искаме да сме като тях-свободни,егоисти,непукисти,немърливи,нагли-ако осъзнаеш това,след време нещата не са толкова зле.Даже спираш да ги забелязваш и да те дразнят.Има една мъдрост-в сърцето живеят ангел и демон,побеждава този,когото храниш.Ако си дадеш сметка колко енергия губиш като мислиш за тях като съзнанието ти е впримчено там и спреш да храниш демона на омразата,ще израснеш духовно.Но това става с времето,няма магически начин да прескочиш този етап:)