Разплаках се, сякаш знаех какво се е случило
АнонименНовак
В средата на това лято приятелят ми замина в командировка в едно селце, близо до гр.Разлог, на име Годлево. Случи ми се, че почивах няколко дни и реших да му отида на гости.
Преживавах странен период. Почти не можех да спя, а много често ми се случваше вечер, опитвайки се да заспя, да изпадам в някакво странно полубудно състояние(като просъница) и да бълнувам някакви неща, които после не си спомням.
Онази вечер с приятелят ми се разхождахме по малките улички в Годлево. За пръв път бях в това селце и ми беше много интересно.
Гледах белите къщички, високите старовремски порти пред тях. Постепенно почна да ме обзема някакво необяснимо чувство на страх, на мъка.
Без да знам защо, почнах да плача. Сякаш пак бях полузаспала. Плачех и говорех на приятелят ми: " Не, ти не разбираш. Не знаеш колко са страдали. Не знаеш какво е ставало тук. Разбираш ли, клали са ги като зайци!.".
Точно това бяха думите ми. Не знаех за какво говорех. Но го усещах по необясним начин. Когато се прибрахме в хотела, заспах като пребита.
На следващия ден минах покрай една крайпътна чешма. Спрях се да пия вода, но бяха сложили странен накрайник на самото кранче.
Един дядо, който седеше на припек на близката пейка, дойде да ми покаже как да махна металния накрайник. Заговорихме се, че имат много специфичен диалект в Годлево.
А дядото почна да ми разказва, че половината годлевци са македонски преселници. И когато след турското робство, не помня коя година точно, Княжество България се е освободило, но Източна Румелия не е имало голямо преселение.
Разярените турци са решили да си отмъстят на българите, останали под тяхна власт. Много семейства тръгнали да бягат. Годлево било точно на границата на Княжеството и Източна Румелия.
И точно там, турците са настигнали бягащите хора. Настанало е голямо клане, голямо почти колкото баташкото.
Замръзнах на място. От къде можех да зная за всичко това, като едва преди седмица за пръв път бях чула, че съществува Село на име Годлево.
Преживавах странен период. Почти не можех да спя, а много често ми се случваше вечер, опитвайки се да заспя, да изпадам в някакво странно полубудно състояние(като просъница) и да бълнувам някакви неща, които после не си спомням.
Онази вечер с приятелят ми се разхождахме по малките улички в Годлево. За пръв път бях в това селце и ми беше много интересно.
Гледах белите къщички, високите старовремски порти пред тях. Постепенно почна да ме обзема някакво необяснимо чувство на страх, на мъка.
Без да знам защо, почнах да плача. Сякаш пак бях полузаспала. Плачех и говорех на приятелят ми: " Не, ти не разбираш. Не знаеш колко са страдали. Не знаеш какво е ставало тук. Разбираш ли, клали са ги като зайци!.".
Точно това бяха думите ми. Не знаех за какво говорех. Но го усещах по необясним начин. Когато се прибрахме в хотела, заспах като пребита.
На следващия ден минах покрай една крайпътна чешма. Спрях се да пия вода, но бяха сложили странен накрайник на самото кранче.
Един дядо, който седеше на припек на близката пейка, дойде да ми покаже как да махна металния накрайник. Заговорихме се, че имат много специфичен диалект в Годлево.
А дядото почна да ми разказва, че половината годлевци са македонски преселници. И когато след турското робство, не помня коя година точно, Княжество България се е освободило, но Източна Румелия не е имало голямо преселение.
Разярените турци са решили да си отмъстят на българите, останали под тяхна власт. Много семейства тръгнали да бягат. Годлево било точно на границата на Княжеството и Източна Румелия.
И точно там, турците са настигнали бягащите хора. Настанало е голямо клане, голямо почти колкото баташкото.
Замръзнах на място. От къде можех да зная за всичко това, като едва преди седмица за пръв път бях чула, че съществува Село на име Годлево.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 8
52
44
30
22
10
Дай твоята оценка:
Коментари (33)
Изпрати
И к'во като се похвали сега стана ли ти по-добре?
3
25
Абе човека има проблем а ти нещо си се разсърдила на някой и си го изкарваш тук! F*CK!
2
2
според мен изпадаш в някакъв транс.имаш някакви екстрасензорни способности.дано намериш човек който да ти помогне да ги развиеш
2
2
Това с полусънното състояние можеш да си го обясниш като прочетеш някоя друга книга на Карлос Кастанеда. Като начало можеш да започнеш с "Живот н съня"...впрочем много за себе си ще разбереш точно от тази книга. Успех :)
5
2
Според мен може би имаш екстрасенски способности,защото това е необичайно.
2
2
Селцето е наистина много красиво.Заслужава си да отидеш. Намира се между няколко планини. Невероятна природа. А щом корените ти са там, вероятно ще почувстваш мястото още по-силно. Препоръчвам ти да отидеш. Твърде вероятно е там да почувстваш истини за теб, които до сега не си осъзнавала.
Аз се чувствам така, когато съм в родното ми село Варвара (Пазарджишко). Там са живели предците ми поколения наред. Там е миналото ми, корените ми. Всяко камъче ми нашепва коя съм всъщност. Връзката с родния край няма аналог.
Аз се чувствам така, когато съм в родното ми село Варвара (Пазарджишко). Там са живели предците ми поколения наред. Там е миналото ми, корените ми. Всяко камъче ми нашепва коя съм всъщност. Връзката с родния край няма аналог.
3
2
Ти си притежаваш емоционалната емпатия. Това е състояние, в което усещаш реалните емоции на хората, без да знаеш защо, но го изживяваш се едно си там. Пример майка и дъщеря, на майката и е кофти цяла сутрин, а дъщеря и реве и ако я питаш, не може да ти каже, но усеща болката и я изживява като собствена. Както има и мъже, които имат симтомите на бременната си приятелка, това вече е физична емпатия.
2
2
Моят дядо е роден в това село през 1894 г. Леля ми ми е преразказвала негови разкази ( тъй като той е починал преди аз да се родя). Там турците непрекъснато са тормозили местното българско население. Клали са ги, изнасилвали жените. През 1902 г. (имало някакво въстание), прадядо ми - Партений Захариев е бил принуден да се изсели в тогава село Рила, сега град, защото в Годлево е било страшно- кланета, зверства. До сега не съм имала възможност да посетя това село. Би ми било много интересно, да видя от къде идва рода на баща ми.
2
2
Историята ти е доста странна, но и аз понякога плача без да знам "защо".
2
2
