Разплаках се, сякаш знаех какво се е случило

В средата на това лято приятелят ми замина в командировка в едно селце, близо до гр.Разлог, на име Годлево. Случи ми се, че почивах няколко дни и реших да му отида на гости.

Преживавах странен период. Почти не можех да спя, а много често ми се случваше вечер, опитвайки се да заспя, да изпадам в някакво странно полубудно състояние(като просъница) и да бълнувам някакви неща, които после не си спомням.

Онази вечер с приятелят ми се разхождахме по малките улички в Годлево. За пръв път бях в това селце и ми беше много интересно.

Гледах белите къщички, високите старовремски порти пред тях. Постепенно почна да ме обзема някакво необяснимо чувство на страх, на мъка.

Без да знам защо, почнах да плача. Сякаш пак бях полузаспала. Плачех и говорех на приятелят ми: " Не, ти не разбираш. Не знаеш колко са страдали. Не знаеш какво е ставало тук. Разбираш ли, клали са ги като зайци!.".

Точно това бяха думите ми. Не знаех за какво говорех. Но го усещах по необясним начин. Когато се прибрахме в хотела, заспах като пребита.

На следващия ден минах покрай една крайпътна чешма. Спрях се да пия вода, но бяха сложили странен накрайник на самото кранче.

Един дядо, който седеше на припек на близката пейка, дойде да ми покаже как да махна металния накрайник. Заговорихме се, че имат много специфичен диалект в Годлево.

А дядото почна да ми разказва, че половината годлевци са македонски преселници. И когато след турското робство, не помня коя година точно, Княжество България се е освободило, но Източна Румелия не е имало голямо преселение.

Разярените турци са решили да си отмъстят на българите, останали под тяхна власт. Много семейства тръгнали да бягат. Годлево било точно на границата на Княжеството и Източна Румелия.

И точно там, турците са настигнали бягащите хора. Настанало е голямо клане, голямо почти колкото баташкото.

Замръзнах на място. От къде можех да зная за всичко това, като едва преди седмица за пръв път бях чула, че съществува Село на име Годлево.