Разплаках се, сякаш знаех какво се е случило
редакция:
В средата на това лято приятелят ми замина в командировка в едно селце, близо до гр.Разлог, на име Годлево. Случи ми се, че почивах няколко дни и реших да му отида на гости.
Преживавах странен период. Почти не можех да спя, а много често ми се случваше вечер, опитвайки се да заспя, да изпадам в някакво странно полубудно състояние(като просъница) и да бълнувам някакви неща, които после не си спомням.
Онази вечер с приятелят ми се разхождахме по малките улички в Годлево. За пръв път бях в това селце и ми беше много интересно.
Гледах белите къщички, високите старовремски порти пред тях. Постепенно почна да ме обзема някакво необяснимо чувство на страх, на мъка.
Без да знам защо, почнах да плача. Сякаш пак бях полузаспала. Плачех и говорех на приятелят ми: " Не, ти не разбираш. Не знаеш колко са страдали. Не знаеш какво е ставало тук. Разбираш ли, клали са ги като зайци!.".
Точно това бяха думите ми. Не знаех за какво говорех. Но го усещах по необясним начин. Когато се прибрахме в хотела, заспах като пребита.
На следващия ден минах покрай една крайпътна чешма. Спрях се да пия вода, но бяха сложили странен накрайник на самото кранче.
Един дядо, който седеше на припек на близката пейка, дойде да ми покаже как да махна металния накрайник. Заговорихме се, че имат много специфичен диалект в Годлево.
А дядото почна да ми разказва, че половината годлевци са македонски преселници. И когато след турското робство, не помня коя година точно, Княжество България се е освободило, но Източна Румелия не е имало голямо преселение.
Разярените турци са решили да си отмъстят на българите, останали под тяхна власт. Много семейства тръгнали да бягат. Годлево било точно на границата на Княжеството и Източна Румелия.
И точно там, турците са настигнали бягащите хора. Настанало е голямо клане, голямо почти колкото баташкото.
Замръзнах на място. От къде можех да зная за всичко това, като едва преди седмица за пръв път бях чула, че съществува Село на име Годлево.
Преживавах странен период. Почти не можех да спя, а много често ми се случваше вечер, опитвайки се да заспя, да изпадам в някакво странно полубудно състояние(като просъница) и да бълнувам някакви неща, които после не си спомням.
Онази вечер с приятелят ми се разхождахме по малките улички в Годлево. За пръв път бях в това селце и ми беше много интересно.
Гледах белите къщички, високите старовремски порти пред тях. Постепенно почна да ме обзема някакво необяснимо чувство на страх, на мъка.
Без да знам защо, почнах да плача. Сякаш пак бях полузаспала. Плачех и говорех на приятелят ми: " Не, ти не разбираш. Не знаеш колко са страдали. Не знаеш какво е ставало тук. Разбираш ли, клали са ги като зайци!.".
Точно това бяха думите ми. Не знаех за какво говорех. Но го усещах по необясним начин. Когато се прибрахме в хотела, заспах като пребита.
На следващия ден минах покрай една крайпътна чешма. Спрях се да пия вода, но бяха сложили странен накрайник на самото кранче.
Един дядо, който седеше на припек на близката пейка, дойде да ми покаже как да махна металния накрайник. Заговорихме се, че имат много специфичен диалект в Годлево.
А дядото почна да ми разказва, че половината годлевци са македонски преселници. И когато след турското робство, не помня коя година точно, Княжество България се е освободило, но Източна Румелия не е имало голямо преселение.
Разярените турци са решили да си отмъстят на българите, останали под тяхна власт. Много семейства тръгнали да бягат. Годлево било точно на границата на Княжеството и Източна Румелия.
И точно там, турците са настигнали бягащите хора. Настанало е голямо клане, голямо почти колкото баташкото.
Замръзнах на място. От къде можех да зная за всичко това, като едва преди седмица за пръв път бях чула, че съществува Село на име Годлево.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 8
52
44
30
22
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Не е имало постоянен терор нали все пак знаете че за тези неща трябват средства а кой ще дава средства за безсмислени кланета всеки ден турците са живяли заедно с нас и това е както ние преди сме завладямали чужди територии така и те завладявали за съжаление просто това е геополитика който надвие той е на върха нещата сега не са така всичко е мирно и спокойно но медиите понеже се чудат кво да прават и всяват смут едва ли не всички ни мразат не знам си кво си хора ние сме в нато в оон в ЕС турция също(без ЕС)никой не иска да ни завладева защото на никой не му пука сега в днешно време страните гледат икономическото си развитие както виждате никоя страна не иска проблеми (освен Северна Корея некъв капут дет си мисли че като има много хора ще завладее света :Dедна бомба и са до там)
И това с разделението могло и да се избегне но руския генерал който водел армията не съобщил исканията на великите сили на руския император
Това било грешка(те не искали да има голяма държава на балканите с руско влияние)могло е да има споразумения но просто са тямали избор хората ако сан стефанския договор се осъщестил могло да стане голяма война така че някои събития не трва да се променят а да се гледа бъдещето
А за тая тема се чуда дали е много истинска
Така че единственото клане след 1700г. е след априлското възстание